Мила Георгиева
Помня я от съвсем малка. В онова преддихание между детство и юношество, когато вундеркиндът не избира нищо, него го избират. Казва, че все нещо я теглело към свиренето (по подражание на по-голямата си сестра Юлиана) – от играчката свирка и молива, с който имитирала лък, до прегръдката с първата цигулка на 4 годинки. Слабичка, нежна, сякаш чуплива, с големи лазурни очи. Носеше фантазни роклички като Алиса на Луис Карол. За известно време наставник ѝ беше Минчо Минчев. Тя попиваше всичко, което ѝ каже. [...]