Оградата, покривът и последният майстор

Покривът на къщата е от онези, покритите с плочи. Не какви да е плочи, а неправилни многоъгълници. Не си и помислят да бъдат обли. Ръбовете и върховете им са остри като ножове и няма дори две еднакви. Уж са като люспи на сребриста риба, но при вглеждане отблизо се откриват всички цветове – ръждиво, проблясващо слюдено, пръски от зелено и оранжево, сякаш бяло, а пепеляво. Тези малки като клетки петна се сливат, отдалечиш ли поглед, и засияват във всички нюанси на сивото. [...]