Предплатени минути
25.02
2024
Татко ненавиждаше всякакво обвързване с договори и срокове. Искаше сам да решава колко продължава една минута, една песен, една чаша. Един живот. Вътрешното му време имаше свои календари и свои пясъчни часовници. В тях датите и часовете не се редуваха, а сякаш приплъзваха от него в себе си. Като разплитане на пуловер, от който да стане кълбо за нова плетка. Обаче кълбото се търкулна и изчезна. Заради зачестилите болнични престои с много усилия го убедихме да му вземем телефон, макар и с предплатени минути. [...]