Култура / Брой 3 (2966), Март 2020 / Кино

Анри Кулев за прекрасния хаос, наречен живот

На този свят най-трудно се променя характерът човешки. Слава богу, в живота ми не се случиха страшни бури, които рязко да ме прехвърлят от младостта в дълбоката старост. Последните двадесет години минаха равно, спокойно, някак в подготовка за това, което неминуемо предстои. Не мисля, че съм бил глупав и съм помъдрял. Не мисля, че съм бил много умен и съм оглупял. Приемам възрастта без истерика. Не мисля и че щампата „старостта е мъдра“ работи винаги. [...]

История за израстването. Разговор с Виктор Чучков-син

През 90-те години се говореше за емиграция, а днес говорим за преместване. Свободни сме да си хванем багажа и да отидем, където поискаме в Европа. Свободни сме да се върнем, когато поискаме. Това е нещо доста по-различно. Аз имах възможност още 90-а година да уча режисура в Рим, но бях сякаш стреснат какво се случва в свят, който не познавам, и въпреки че исках, не събрах куража да отида. Затова в моите филми искам да видя герои, по-смели от мен, които се опитват да отидат на друго място. [...]

Помъдряването на заека

Да направиш сатира за Хитлер, изисква дързост и въображение. И когато тя неусетно прераства в драма за порастването, можем да си позволим пристъп на съжаление. Не че „Джоджо Заека“ не е въздействащ филм, просто не удържа първоначалното си обещание – историята започва като игра, иронията бавно ескалира в съперничество с приказната (т.е. детска) гледна точка към реалността, после реалността побеждава и вече сме в друг филм. [...]