Вазов и ние
30.06
2020
Мислим ли е нашият език или исторически разказ без Вазов? Нали всяко следосвобожденско поколение започва да срича от читанките тъкмо по стиховете му. Лесно е да се каже, че за българите Вазов е онова, което е Юго за французите, Гьоте за немците, Мицкевич за поляците или Пушкин за руснаците. Трудно е да го осъзнаем. Можем ли да си представим нашата словесност без романтичния патос на творбите му, без наивизма му, без неправилностите на изразните му средства, дето все ехтят, тътнат, фъркат, огласят поля и гори...? [...]