Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев

Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев

Всяка човешка дейност е обусловена от някакви условия, безусловно е единствено Божието creatio ex nihilo. Следователно и преводът има предел, езиков, но и смислов. Различни са целите на автора, контекстът на написаното, социалният статус на слушателя, неговата образованост, нравственият му строй и т.н. Не бива да окръжаваме тази човешка дейност с ореола на едно особено мъченичество, да героизираме преодоляването на трудностите при превода. Преводачът не бива да занимава читателя с проблемите си. Като дискретен слуга той трябва да поднесе приготвеното духовно ястие и да се оттегли. [...]

Въображението на преводача. Разговор с Иглика Василева

Колкото и да е трудно да разбереш текста, три пъти по-трудно е да го пресъздадеш на български с всичките му теснини, завоалиран смисъл и преднамерени неясноти. Трудността идва от това, че ти знаеш точното тълкуване и много ти се ще да пуснеш един жокер на читателя, но тогава ще изневериш на автора, а изневярата е грях, преводаческата още по-голям, затова се налага и ти да превеждаш по джойсовски, тоест да завоалираш и замъгляваш. Това, от което най-много се притеснявах, беше дали българският език ще ми стигне. [...]

Внимателният посредник. Разговор с Войчех Галонзка

Причините, поради които аз оставам в зоната на българската литературна класика, са поне две. Първо, чувствам се неин длъжник като неин популяризатор в Полша. Второ, поради сериозни проблеми със зрението не съм в състояние да следя редовно и последователно най-новата литература, камо ли да чета всяка година дебели романи. Нека ги четат и превеждат младите преводачи. Всъщност класиката винаги е била в полезрението на популяризаторската ми дейност. [...]

Смирение и дързост. Разговор с Нина Венова

Всеки преводач се е сблъсквал с „непреводимостта“. Вярвам във възможността да успееш със средствата на родния език да предадеш пълноценно смисъла, постигайки адекватно внушение, когато читателят усети колорита, ритъма, тоналността, своенравността на оригинала. Българският език е много ковък и гъвкав. Особено интересно става за преводача при шеги, игрословици, хумористични или грубиянски подмятания, алюзии, литературни отпратки, фамилиарна реч и пр. Как да се справиш? [...]

Идентичност и превод

Проблем с идентичността, характерен за езиковите произведения, е този за превода: може ли, строго погледнато, едно езиково произведение въобще да бъде преведено на друг език, или, превеждайки го, вече създаваме нова творба? Въпросът би могъл да бъде зададен и по друг начин: преводът идентичен ли е с оригинала? Принципно възможно ли е едно хайку на японски майстор да бъде прочетено на немски език, или в най-добрия случай четем вдъхновено от японски майстор немско хайку? [...]