Точно око

Точно око

„Познавачеството“ (буквален превод на възприетия в специализираните среди англо-френски хибрид connoisseurship) заема специфично място в системата на изкуствоведските методологии. То се разполага на граничната бразда между науката и практическия опит и освен задълбочени (основно на ниво визуален емпиричен анализ) познания в областта на изобразителните изкуства изисква наличие на особен род интуиция, на „точно око“ по подобие на абсолютния слух в музиката. С една дума, предполага едва ли не вродено чувство за автентичност на пластическия почерк, усет за качество и отлична зрителна памет. При все това познавачеството е невъзможно без определена специализация на познанията, които не са свързани непременно с професионалното обучение на изкуствоведа. Познавачът може да не бъде и най-често не е историк на изкуството с висше университетско образование. Като правило той е колекционер, галерист, уредник в музей, експерт, участващ в търгове на произведения и на предмети на изкуството. [...]

От другата страна на фалшификата

Днес ние избираме дали да си купим оригинален дизайнерски продукт, или да носим негова имитация – всеки според вкуса и възможностите си. Пазарът с произведения на изкуството не е по-различен. Смущаващи са не производството и търговията с фалшификати, смущаващи са идентификацията и презентирането на фалшификатите като оригинали творби на еди-кой си художник от познавача изкуствовед, от експерта, който е обучен да отличава оригиналното художествено творчество. [...]

Борбата с фалшификатите. Разговор с Ангел Папалезов

Идентифицирането на произведенията е европейска практика. Във всяка държава има регистър на произведенията на изкуството, но е различен обхватът на творбите, които минават през тази процедура. В Италия този срок за регистрация е взет от европейските директиви – всички творби, по-стари от 50 години, минават през регистрация. Докато работехме върху Закона за културното наследство преди 2009 г., постигнахме съгласие относно „италианския модел“. [...]

Руският авангард: фалшификати и оригинали

По принцип в света има два пазара – западен и руски. Ако говорим за изкуството от началото на ХХ в., мисля, че 99,9 % от представените на западния пазар неща са оригинали, докато на руския пазар около 95 % от нещата са фалшификати. Макар че думата „фалшификати“ вече не бива да се произнася публично, колкото и да е странно. Ние познаваме произхода на почти всички произведения на руския авангард. Участвал съм в разкриването на крупни измами. [...]

Оригинали и ментета. Разговор с Кристина Белева

Фалшификатите не са феномен на нашето време. Историята помни легендарни фалшификатори и куриозни фалшификати – примерите до днес са безброй. Затова, що се отнася до скандала в галерия „Структура“, съм изненадана, че има учудени. Търговията с изкуство се подчинява на същите икономически закони, като всяка друга стока. Фалшификати се появяват, когато има посредник между художника и купувача и когато има условия на търсене и предлагане. По време на социализма фалшификати на картини в България нямаше и това е обяснимо. [...]