Вазов в подробности

Вазов в подробности

Откъде у Вазов се вселява всичката тази величествена духовна сила, с която се посвещава на литературата; с какво упование се доверява на езика, все още в насипно състояние, и го разгръща в необят, и основополага на него почти всички жанрове в българската литература, и създава шедьоври във всеки жанр? Кой и кога посочва и избира Вазов да бъде „певецът на България“ – поезията ли, когато е на 15, любовта ли, когато е на 18, или българският Бог, защото не вярва в друг? Кое предопределя пътя на Вазов, силата на характера му, изправената му духовна осанка, несломимата му творческа енергия, чувството му за дълг, кое – взривно натрупаното вековно мълчание, което намира своя изразител в него, Стара планина с твърдостта на своите скали, в чието подножие се ражда и расте, кръстът и мисията му да бъде национален писател? Вазов е първостроителят на българския език – при него той все още е стихия, но вече овладяна, природна сила с размаха, но и с нюансите ѝ, изворен изблик от планините на петвековната онемялост, чист и живителен, от който всички насетне ще пият. Вазовият български език е самото несвършване. [...]

Вселената Вазов. Разговор с проф. Милена Цанева

Творчеството на Вазов е цяла една вселена от историческа памет и от духовни ценности, формирани в периода на изграждането ни като нация, т.е. в „най-българското време“. Неговият художествен свят е неотменимо свързан с образа на българското. В него можем да намерим и географската карта на българската земя, и нейния половинвековен исторически летопис, и социално-битовата панорама на пет десетилетия, и разгърнатата народопсихологическа характеристика на българина от този период. [...]

Нашият поетичен език

Въпреки тежките дни, които преживяваме, времето навън е прелестно. Равнодушната природа не дели нашите скърби и неволи – пролетта празнува своя светъл празник. Вишните и зарзалите в двора ми са цели облечени в бял цвят, а старата изпочупена праскова е цяла розова като усмивката на здрава вакарелска мома. Отнякъде прилитат първите звънки кръшигласия на някой славей. А слънцето?... Но аз се отплеснах, а щях да говоря за нашия поетичен език. Аз винаги следя с удоволствие напредъка му. Той се изглажда, префинява, обогатява. [...]

Великата Рилска пустиня. Разговор с Венци Златарев

Зная със сърцето си какво е чувствал Вазов и то е усет за сакралност, интелектуалната артикулация на който най-добре правят Рудолф Ото, Елиаде и Юнг. Планината, освен че е величествена, е и доста сурова, плашеща, провокира и възторг, и ужас. От творчеството на Вазов блика тази първична и жизнеутвърждаваща стихия. Който е чел произведенията му, няма как да не е усетил природния ритъм и пулсации и следващите ги народни обичаи и празници, отразени понякога абсолютно спонтанно, директно и първично. [...]

Борислав Чакринов: Вазов ще бъде!

Винаги съм смятал „Чичовци“ за един от най-гениалните текстове, писани на български. Тази чудна галерия от образи ми е давала винаги възможност да изразя най-пълно отношението си към живота около мен, хвърляйки ме от краен нихилизъм към необоснован патриотизъм. Винаги в основата на тези спектакли е стоял разговорът за инфантилизма на един непораснал народ, който, ако иска да употреби енергията, с която разрешава дребни битови конфликти, за решаването на обществени каузи, би могъл да промени света. [...]

Вазов ХХІ век

„Вазов не може да бъде преведен“, твърдят някои, забравяйки, че „Под игото“ е един от най-превежданите български романи от появата му на бял свят до днес. Неотдавна големият полски българист Войчех Галонзка съобщи, че е сътворил нов превод и – без съмнение – при него „джепането“ ще гърми на полски, не на български. А то на съвременен български май и хич не гърми. Нужно е, следователно, да подирим оная мяра, която хем да запази родолюбието и очарованието на романа, хем той да докосне сърцата на днешните деца. [...]