Вазов в подробности
Откъде у Вазов се вселява всичката тази величествена духовна сила, с която се посвещава на литературата; с какво упование се доверява на езика, все още в насипно състояние, и го разгръща в необят, и основополага на него почти всички жанрове в българската литература, и създава шедьоври във всеки жанр? Кой и кога посочва и избира Вазов да бъде „певецът на България“ – поезията ли, когато е на 15, любовта ли, когато е на 18, или българският Бог, защото не вярва в друг? Кое предопределя пътя на Вазов, силата на характера му, изправената му духовна осанка, несломимата му творческа енергия, чувството му за дълг, кое – взривно натрупаното вековно мълчание, което намира своя изразител в него, Стара планина с твърдостта на своите скали, в чието подножие се ражда и расте, кръстът и мисията му да бъде национален писател? Вазов е първостроителят на българския език – при него той все още е стихия, но вече овладяна, природна сила с размаха, но и с нюансите ѝ, изворен изблик от планините на петвековната онемялост, чист и живителен, от който всички насетне ще пият. Вазовият български език е самото несвършване. [...]