Критика и лоша необозримост. Разговор с Михаил Неделчев

Истинският литератор мисли дълго и интензивно, преди да напише нещо. Не може да пишеш безотговорно. Това дрънкане, тази непрекъсната онлайн наличност, при която непрекъснато произвеждаш текстове и срещу теб вървят някакви текстове, е наистина разпад на текста. Текстът има граници, той има логика и не може да бъде просто ей така хвърлен срещу друг текст. Това е разрушаване на стила, а стилът се култивира дълго. [...]

Не ни е необходима критика

Да кажем какво е (художествена) критика е същото като да се опитаме да определим, какво е нация или идентичност. Значенията, които придаваме на всички тези феномени са временни и зависят от политическите уловия, възприетите истини и доминиращите представи в обществото. Теоретици като Шантал Муф и Ернесто Лаклау ги наричат „празни означаващи“, които непрестанно се пре-договарят в зависимост от политиките и властовите игри. [...]

Критична безкритичност

В последните години текстовете за съвременно българско изкуство са в повечето случаи кураторски текстове към една или друга изложба. Ако трябва да текстуализираме изкуството от последните 10–15 години, то този процес ще се базира на компилации от различни кураторски текстове, но не и от критически такива. И разбира се, трябва да си дадем сметка за базисната разлика в практикуването на тези две дейности. [...]

За панелите и музите

Участвала съм в няколко дискусии за критиката. Някои от тях съм провокирала във в. „Пулс“ и в. „Култура“ преди години. Всеки път с готовност съм осмисляла тази професия и себе си в нея, нетърпелива да науча мнението и разбирането на колегите за нея. Давам си сметка, че дискусиите за критиката винаги са възниквали в някакъв наболял, така да се каже, момент – и за изкуството, и за обществото, и за самата критика, доколкото тя съществува в конкретния им контекст. [...]

За похода на „новите критици“

Да, „новите критици“ са вече тук, навсякъде около нас. Колонизирали са всички културни полета, овладели са централни властови позиции. Когато им дадеш възможност за официално говорене – пред телевизионната камера, радиомикрофона, страниците на вестника, са политически коректни, предпочитат да не говорят с имена, конкретиката е заменена от говорене за нещата „по принцип“. Когато обаче приседнат край масата с приятели, ги връхлита духът на критика. [...]

Критиката като студен душ

Напоследък се говори много за критика, появиха се текстове и издания, част от които спорни, за това какво всъщност представлява тя. Това си има своята причина, а именно липсата на почти всякаква художествена критика у нас през последните години. Липсва практиката на това явление, какво е то и как работи. Ако говорим за художествената критика, една от причините е припознаването на изкуството като форма на забавление и липсата на нужда от задълбочаване в него като многослоен инструмент за духовна еволюция. [...]