Жадуващият непознаваемото. Разговор с Росица Ташева

Жадуващият непознаваемото. Разговор с Росица Ташева

Това, че са го свързвали с един-единствен негов роман, вероятно го е вбесявало, защото е омаловажавало другите му произведения, защото е било етикет, лепнат и върху творчеството му, и върху него самия. Флобер със сигурност не е искал да бъде само Мадам Бовари. Което не означава, че не е ценял тази своя творба, която го е направила известен и ценен. А за фразата „Мадам Бовари, това съм аз“ – не е категорично доказано, че някога я е казал. Но да приемем, че я е казал. Срещала съм едно приемливо обяснение – Мадам Бовари е произнесено в курсив или между кавички, като заглавие. „Мадам Бовари“, това съм аз. Което променя нещата. Изглежда по-правдоподобно Флобер да се е отъждествявал с целия роман – самият той казва в писмо до Луиз Коле, че по време на срещата между Ема и Родолф е бил и листата, и конете, и произнесените думи, и червеното слънце. Да приемем най-сетне, че е имал предвид самата героиня. Независимо дали ще определим Флобер не като романтик, а като реалист, той не се е отказвал от романтичното в себе си, въпреки че, допускам, се е мразел за него. В този смисъл приемам фразата „Мадам Бовари, това съм аз“ като израз на нещо като носталгична себеомраза. Двете думи сякаш се бият, но за Флобер точно те ми изглеждат правдоподобни. [...]

Спомените на един безумец

Кой си ти, читателю? В коя категория се подреждаш – на глупците или на безумците? – Ако можеше да избираш, от суета щеше да предпочетеш втората участ. И ето, питам още веднъж, за какво ни е необходима някоя книга, която не е нито поучителна, нито забавна, която не дава предписания нито за овните, нито за бълхите, нито за Борсата, нито за Бога, нито за дявола, а в нея се разказва за един луд, тоест за света и за този голям идиот, който кръжи от векове в пространството, без да мръдне, който вие, плюе и разтерзава сам себе си? [...]

Изкушението на (свети) Флобер

В природата коренът се стреми към влагата, върхът на дървото към слънцето и така растението се захранва от една неудовлетвореност към друга, от едно въжделение към друго… Такъв е механизмът на цялата жива природа; а дяволът, уви, е в самата природа и изкушението се превръща в най-очевидното, най-постоянното и най-неизменното условие на всеки живот. Да живееш, означава всеки миг да изпитваш някакъв недостиг; да се изменяш, за да получиш нещо и така да преминеш в състоянието на друга недостатъчност. [...]

Мадам Бовари – това сме ние

Флобер не държи читателите да вземат страна „за“ или „против“. Той се стреми да показва, кръжи около всеки от персонажите си, възприема дори самия ритъм на техните мисли. Сливайки с огромно умение границите на разказа и на интроспекцията, той се превръща в говорител на героите си, без да проличава неговата намеса. Процедура, която го превръща в майстор на обективността: така той скъсва с красноречието и живописните описания, както и с откритото вмешателство при автори като Юго и Балзак... [...]