Поет историософ и воин на живота. Разговор с проф. Иван Станков

Поет историософ и воин на живота. Разговор с проф. Иван Станков

Сблъсъкът между Вазов и Пенчо Славейков не е просто разминаване между двама поети с различни разбирания за поезията. Макар да живеят едновременно, те са от различни светове и дори от различни епохи. Вазов влиза в литературата доста преди Славейков и излиза от нея доста след него. Фигуративно казано, животът на Вазов включва, побира в себе си живота на Славейков. Но той не може да го види. Няма сетива за него и за всичко, което Славейков носи със себе си. Защото сетивата му са възпитани в друго време и при други условия. Пенчо Славейков прави тиха, но непоколебима революция не само в литературата, а в самото самосъзнание на българската култура. Той става знаме на българската модерност в началото на ХХ век, в която Вазов няма и няма как да има свое място, макар в исторически план да я надживява. Сблъсъкът между двамата стои формулиран върху корицата на книгата на д-р Кръстев „Млади и стари“ и в предговора към нея чрез Вазов и Пенчо Славейков критикът илюстрира основната си идея. Първият – „слязъл“ и останал до потребностите на масовия читател, вторият – неразбран, неразгадаем, изпреварил прилежащото му време. [...]

В очакване на среща. Разговор с Емил Димитров

Последните дни на поета, прекарани в Брунате, са дни на хармония и мир, на тишина и вслушване в „тържествений псалом на цялата вселена“, на единение на Духа с величествената природа, на сливане на поезията с последната истина. Смъртта на Пенчо Славейков в Брунате не е случайна и несъобразна с живота и творчеството му, а по-скоро „естествен“, хармоничен техен край, дори апотеоз: тя е тъкмо неговата смърт, не нечия друга. Брунате не е случайна спирка по пътя, а цел за достигане, съзнателен избор на поета. [...]

„Сън за щастие“: слово и образ

Наред със 160-ата годишнина от рождението на Пенчо, къщата музей на Славейкови на ул. „Раковски“ 138 в София отбелязва и друг юбилей – 75 години, откакто е отворила врати на 1 юли 1951 г. Създадена е от Светослава Славейкова, внучка на Петко Славейков, в семейния апартамент. Там са пренесени архивът от ръкописи, вещите, картините и книгите на Славейкови от съборената през 30-те години на ХХ век къща на площад „Кафене баши“ (днес „Славейков“), купена от Петко Славейков през 1879 г. [...]