Отпаднали сцени. Разговор с Иван Владимиров

„Сцени от живота на една актриса“ е телевизионен филм, главните герои на моя филм са актриса и режисьор, затова във филма има много кино- и литературни препратки, а на места и директни цитати. Животът на двамата е доминиран от техните „занимания“ с изкуство и това също допринася за непълноценното изграждане, а след това и за разпадането на връзката им. В моите „сцени“ се разказва за взаимоотношенията между жена и мъж и разпадането на тяхната връзка. [...]

Срещу вятъра. Разговор с Ана Батева и Стефан Здравески

Те са съоснователи на независимото арт сдружение SPAM studios. Занимават се с продуциране не само на театрални представления, но и на концерти, творчески работилници, изложби. От почти две години двамата са в трупата на Габровския театър, но алтернативната дейност на SPAM studios продължава. В началото на тази година беше премиерата на най-новия им спектакъл – „Утерус“, по текст на Деян Дуковски. Режисьор на спектакъла е Ана Батева, музиката е на Стефан Здравески, с участието на Валерия Върбанова и Марин Джишев. [...]

П.Е.Н. – България на 95. Разговор със Здравка Евтимова

Българският П.Е.Н. център още от своето създаване е бил независима организация, в която са членували такива видни създатели на словесността, каквито са били Йордан Йовков, Елин Пелин, Дора Габе, Елисавета Багряна. В периода 1944–1989 г. българският П.Е.Н. център все пак е успял да прояви известен характер. Мога само да предположа колко трудно е било по онова време на българските писатели да изразят онова, което мислят, прибягвайки до езоповския език, защото съм убедена, че справедливостта е заложена вътре в нас. [...]

Цветове в града. Разговор с Мануел Герулис

Кариерата ми започна през 1983–84 г. с хип-хоп вълната, която дойде първо в Европа, а след това в Германия. Тук, във Висбаден, имаше пързалка за ролкови кънки, там се срещаха хората от младата хип-хоп сцена, правеха се и брейкденс битки. Там се срещаха първите автори на тагове. Това беше люлката на графити сцената във Висбаден, Майнц и района Рейн-Майн. Започнах да пръскам влакове през 1987 г., докато през 1991 г. не ме заловиха и осъдиха за умишлено увреждане на имущество. [...]

Животът е училище. Разговор със Станислав Трифонов-Насимо

Във ВТУ не ни харесваха. Първата година направих няколко графита, започнаха да разбират кой ги прави и показаха строгост и недоволство, дори ме оставиха на поправка по рисуване. Показаха ми, че този път, по който съм тръгнал, не е правилният, а трябва да вървя в традиционния класически коловоз. Но пък градът ме срещна с много интересни хора, запознах се с Ендо, един от първите рапъри в България. С него направихме собствено crew, към нас се присъединиха още хора от факултета, които с моя помощ влязоха в графити културата. [...]