100 години Дора Валие

„Абстрактното изкуство“ се утвърждава като основополагащо съчинение по темата, преведено на редица европейски езици. Дора Валие анализира както произведенията, така и идеите, възгледите – от „бащите основатели“ (Василий Кандински, Пийт Мондриан и Казимир Малевич) до Баухаус, минимализма и тенденциите след Втората световна война. Тя изследва особеностите на „граматиката“ на абстрактното изкуство, фокусирайки вниманието си върху специфичните характеристики на т.нар. „автореференциални знаци“. [...]

Времето, живописта, паметта

Когато един художник се прибави към вече познатите ни творци, неговите работи се вписват в мрежа от съответствия. И ако е наш съвременник, достатъчно е да се проследят тези съответствия, за да се види собственият му път. Има обаче случаи – Казаков е един от тях – които са изключение. Тогава възниква необходимостта от разширяване на съответствията, за да се стигне до мрежа с по-обширни координати. Гледайки живописта на Казаков, установяваме, че тя не произтича от никаква тенденция, не наподобява никакъв модел... [...]

Изкуство отвъд изолацията. Разговор със Свобода Цекова и Антон Стайков

Борис Денев и Славка Денева не са безизвестни български художници. Въпреки маргинализирането им в периода на социализма след 1993 г., когато НХГ връща завещания на СБХ творчески фонд и архив, се издават няколко каталога, организират се изложби. Тогава творчеството на Славка Денева попада по-сериозно във фокуса на изкуствоведите. От друга страна, много от устните и писмени свидетелства за тях са клиширани. Борис Денев – „художникът на Търново“, Славка – „интересна художничка, особнячка“. [...]

След изолацията

Множеството художествени събития напоследък е показателно за ентусиазма, с който се подема отново артистичната дейност след спрялото време на пандемията миналата година. Разбира се, тя продължава да отеква в събитията и в произведенията на художниците, но сякаш вече по различен начин. Дойде времето на по-спокойно осмисляне – както ретроспективно, така и като перспектива за отраженията, които пандемията има върху живота ни. Отвъд стреса на преживяното и породените от него волни или неволни апокалиптични визии за бъдещето. [...]

Щастието на фотографа. Разговор с Красимир Андонов

Румен Георгиев-Рум е един от двамата големи учители, които имам, но това е в личен план. Иначе Румен Георгиев е от хората, които трябва да останат в историята на българската фотография, защото творчеството му е уникално в условията, в които се е случвало. Родоначалник на този тип мислене във фотографията е Анри Картие-Бресон, нарича го „снимане в решаващия момент“ – тогава, когато съдържанието и формата са в равновесие. А това всъщност означава, че фотографът следи нещата, които се случват пред очите му... [...]