Тайната на добрия сценарий. Разговор с Гийом Лоран

Бях около 12-годишен, когато реших, че искам да пиша в стила на Джек Лондон. След това започнах да пиша стихотворения, а по-късно и три романа, които пазя в едно чекмедже. В „Невероятната съдба на Амели Пулен“, ако помните, има сцена, в която Амели записва на една стена изречение от един роман. Ето това е романът, който така и не публикувах. Така че мога да кажа, че в едно чекмедже вкъщи има неиздаден бестселър, защото фраза от него е прочетена от милиони зрители. [...]

Кинорежисьорът като антрополог. Разговор с Мика Каурисмаки

Харесвам великите кинотворци и това, че имат стил и създават своя запазена марка. И хората знаят – това е стилът на този или онзи режисьор. Но може би съм прекалено нетърпелив, за да работя по тоя начин, повтаряйки отново и отново едно и също. Разбира се, ако го правех, сигурно също щях да правя добри филми и всеки следващ навярно щеше да е по-добър. Но някак си… не гледам на себе си само като на филмов режисьор. По-скоро се виждам като антрополог, който пътува с камера по цялото земно кълбо и изследва света. [...]

Усещане за природа. Разговор с Гергана Петрова

Във фотографията никога не ме е интересувало дали нещо е суперостро на фокус, или колко тонове на сивото имам. Винаги ми е било по-важно една фотография да носи емоция. За фотографиите, които не са на фокус, мисля, че това е нещо, което ми остана от живописта. Лентата дори ми дава малко повече възможности да пресъздам това усещане – сякаш е нарисувано с четка. Но когато успея да направя нещо средно между картина и фотография, това е страхотно удовлетворение. [...]

От три култури. Разговор с Габриела Хаджикостова

Аз много исках да уча актьорско майсторство за мюзикъл и това беше причината да замина за Будапеща. Започнах да се занимавам с драматичен театър, но тъй като съм немска възпитаничка, много отдавна се интересувах от Бертолт Брехт и Вайл. Харесва ми самоиронията на Брехт, той е многопластов. Геният на Курт Вайл е в това, че с музиката си подплатява много силно текста и така се получава силно послание. Ненапразно го наричат най-големия театрален композитор на ХХ век. [...]

Можеше да се случи навсякъде в Европа. Разговор с норвежката журналистка Осне Сайерстад

Фактът, че това се е случило в Норвегия, не означава кой знае какво. Можеше да се случи в Нидерландия, Германия или Белгия, можеше да се случи навсякъде в Европа. Виждам го по-скоро като европейски образ, отколкото конкретно норвежки, но се е случило да бъде норвежец. Крайната десница всъщност не е много силна в Норвегия, което е добре. Тя не е организирана сила, по-силна е в Германия, дори много по-силна е в Швеция. Брайвик си мислеше, че ще го освободят, че ще стане герой, което не се случи. [...]

Деликатна работа. Разговор с Николай Аретов

През Възраждането наистина се „активизира“ интересът към миналото, оттам и към родовата история. Струва ми се, че поне сред част от по-образованите тогавашни хора се активизира и обратната тенденция – стремежът за еманципиране от миналото, поне от близкото минало, виждано като не особено престижно. Появява се или се засилва стремежът да станеш друг, по-различен от това, което са били предците ти. И представителните фигури от епохата тръгват към широкия свят, буквално или чрез образованието, чрез знанието. [...]