Тайната на добрия сценарий. Разговор с Гийом Лоран

Бях около 12-годишен, когато реших, че искам да пиша в стила на Джек Лондон. След това започнах да пиша стихотворения, а по-късно и три романа, които пазя в едно чекмедже. В „Невероятната съдба на Амели Пулен“, ако помните, има сцена, в която Амели записва на една стена изречение от един роман. Ето това е романът, който така и не публикувах. Така че мога да кажа, че в едно чекмедже вкъщи има неиздаден бестселър, защото фраза от него е прочетена от милиони зрители. [...]

Кинорежисьорът като антрополог. Разговор с Мика Каурисмаки

Харесвам великите кинотворци и това, че имат стил и създават своя запазена марка. И хората знаят – това е стилът на този или онзи режисьор. Но може би съм прекалено нетърпелив, за да работя по тоя начин, повтаряйки отново и отново едно и също. Разбира се, ако го правех, сигурно също щях да правя добри филми и всеки следващ навярно щеше да е по-добър. Но някак си… не гледам на себе си само като на филмов режисьор. По-скоро се виждам като антрополог, който пътува с камера по цялото земно кълбо и изследва света. [...]

Алтернативни филмови пространства

Както при други изкуства, така и при седмото съществува проблем с инфраструктурата, липсват пространства за показ (на съдържание) и срещи с публиката. На пръв поглед изглежда нелогично и парадоксално. Би трябвало да има достатъчно салони за прожекции на филми. Не е така, ако става въпрос за български филми или за късометражни игрални, документални или анимационни творби. Повечето български игрални филми не се позиционират добре и задълго в мултиплексите в търговските центрове... [...]

Да предозираш с Уес Андерсън

Като страстен привърженик на топонимията, Андерсън неволно е закодирал в името на измисленото френско градче, където се развива действието на десетия му пълнометражен филм, емоционалната нагласа, с която дори сериозни фенове на ексцентричния режисьор са склонни да си тръгнат, след като са „прочели“ най-добросъвестно „от кора до кора“ последния брой на „Френския бюлетин“. Сюжетът определено не е силната страна на този литературен експеримент, защото цялата творческа енергия е пренасочена към формата и визията. [...]