За „френската религия“

Ние сме в ситуация на латентна гражданска война, която има интензивна конфесионална основа. Френският религиозен пейзаж изцяло се промени след 1960 г. под влиянието на различни миграционни вълни и на нарастващата американизация на обществото. Френският католицизъм, традиционно интелектуален и социален, бе подложен на сериозен пиетистки обрат под въздействие на харизматичното движение отвъд Атлантика. Същото е валидно и за френския протестантизъм, традиционно лутерански или калвинистки... [...]

Историята зад кадъра. Разговор с Димитър Караниколов

Да, визуалното е много важно наистина, защото живеем във време, когато захаросаните, перфектни кадри са най-търсени. Мисля, че това не е достатъчно. Днес всички имат достъп до камери, хората пътуват много и всеки може да направи визуално издържан кадър. За мен обаче много по-важно е какъв е смисълът на този кадър, различен ли е от целия останал визуален океан, който ни залива. Каква е историята зад този кадър, има ли смисъл да занимаваме публиката с този кадър. [...]

Въображение за непознатото. Разговор с Петър Дундаков

„Песента на ветровете“ представлява цикъл от пиеси за струнен оркестър, тромпет, фолклорно и оперно сопрано, вдъхновен от образа на вятъра. Интересно за мен е събирането на различни, привидно стоящи далеч една от друга музикални традиции и изпълнители, чието сплитане ведно създава възможност за нова звучност. За да остане жива, съвременната класическа музика трябва постоянно да се реинтерпретира и да търси различни срещи, а понякога и да напуска границите, в които сме свикнали да я възприемаме. [...]

България между мита и трилъра. Разговор с Ерик Ноло

Когато пишете криминален роман, декорът е рамката на повествованието. Исках да говоря за онова, което обичам много – България в дълбочина, а за един писател на криминален роман сенките и светлосенките са от много голямо значение. Алфред Жари казваше: „Това се случва в Полша, тоест никъде“. А за моите читатели всичко се случва „някъде“ в България – страна, която посещавам от четиридесет години. Особено впечатлен съм от Русе, град, който опознах, благодарение на Елиас Канети. [...]

Радичков се превръща в Бекет. Разговор с Андрей Паунов

Радичков е изтъкан от образи и видения, които са изключително и само български и същевременно универсално сюрреалистични. При него съвсем органично се смесват социалистически и магически реализъм. Тези светове ни дават възможност да се давим в нашите сънища, надежди и страхове. Харесвам това пространство и се чувствам комфортно в него. „Януари“ е най-чистият му текст. Аз го разглеждам като петактова структура, в която всеки акт се повтаря. В това има красива симетрия. [...]

Африкански вибрации в сърцето на Европа. Разговор с Лукас Кранцелбиндер

Голяма част от вдъхновението ми идва от киното. Киноман съм. Харесвам различни видове филми и различните усещания, които създават, но най-много обичам, когато отида на кино, да остана поразен, завладян емоционално. И това някак си се превежда и в музиката ми – създавам точно такива пиеси, в които има надграждане, докато се стигне до определена точка, в която биваме изцяло завладени от емоцията или от материалността, или от нещо друго… Смятам, че това е много важен аспект от моята музика. [...]