Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020 / Интервю

Китов език. Разгово с Жан Портанте

13.02
2020

Една вечер се разхождах с годеницата си в Италия, в родното село на моите родители Сан Деметрио Короне. Близо до това село има малко езеро. Разхождаме се и виждам, че в езерото е луната. Поглеждам към небето и луната си беше там, обаче се отразяваше в езерото и това именно ми даде идеята за тази книга. Ето я цялата теория и практика на това какво е реалността и какво е фикцията. Повърхността на езерото мога да сравня със страниците на книгата, които започнах да пиша, а луната на небето е именно реалността. [...]

От Радослав Чичев 0 коментара Прочети повече...

Актриса с достойнство. Разговор с Мария Стефанова

13.02
2020

Не е проблемът нито в движенията, нито в гласа – проблемът е в духа. Ако духът е високо, ако имаш идеал и той е по-високо от собственото ти дребно его, тогава няма страшно от възрастта. Но ако се отпуснеш рано-рано, някъде към зрелостта на 50-те, когато си постигнал известни неща в професията и решиш, че това е максимумът на твоите способности – тогава става страшно. Започва ранното буренясване. И да искаш след време да събудиш този дух, не можеш, защото той лека-полека дегенерира заедно с физиката. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Милион малки тайни. Разговор с Деян Тиаго-Станкович

13.02
2020

Итало Калвино в една от своите шест „Американски лекции“, посветена на лекотата, казва, че когато имаш добро съдържание, добра история, добра информация, не бива да малтретираш текста откъм формата, а да поднесеш нещата така, че и читателят, който не е достатъчно подготвен и няма критическо мислене, да хареса прочетеното, макар да не е схванал и половината от него. Има, в крайна сметка, различни нива на четене и различни типове читатели. [...]

От Цветан Цветанов 0 коментара Прочети повече...

История, политика, интерпретации. Разговор с Ангел Димитров

11.02
2020

Колизията „близко и далечно минало“ е присъща на събитията и процесите, на които сме свидетели, в които сме преки участници и които често остават недовършени. „Суровото състояние“ в смисъл на незавършеност, незрялост или деформираност обаче е характерно за Балканите не само по отношение на историята на съвременността. То засяга Новото време и се дължи както на местните усилия да бъдат постигани нереалистични и неадекватни цели, така и на мощни външни интереси... [...]

От Екип на „Култура“ 0 коментара Прочети повече...

С ум и сърце. Разговор с Галин Стоев

11.02
2020

Цял живот съм смятал, че театърът е отделна реалност, която се подразбира от само себе си и няма нужда да бъде обяснявана, оправдавана или пък защитавана. Едва в последните години започнах да проумявам простия факт, че зрителите не растат по дърветата. Те се отглеждат, те се подготвят, те се инициират. Така както аз, попадайки на седемгодишна възраст в театралния състав „Златното ключе“ на Катя Папазова, бях въведен в абсолютно нов и магичен свят, в който творчеството беше единствената легитимна реалност... [...]

От Мария Панайотова 0 коментара Прочети повече...

Без компромиси. Разговор с Александрина Милчева

10.02
2020

Не знам как е днес, но по мое време винаги се е обръщало сериозно внимание на музикалните и сценични репетиции. Работила съм с някои от най-добрите диригенти и режисьори. Направих три различни постановки на „Трубадур“ в Тулуза. Там директор беше Никола Жоел, който после отиде в Парижката опера. Спомням си един тенор американец, който пееше само фортисимо. Той го махна от състава, както и сопрана. Беше чудесен режисьор, но разбираше и от певци. [...]

От Светлана Димитрова 0 коментара Прочети повече...