За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

Аз съм крайно пристрастен в своята безпристрастност. Имам биографична основа, която обяснява моята настояща позиция, затова ще предложа да поговорим върху една фамилна история. Това е микроисторически подход, различен от традиционните разкази за историческата съдба на българи, македонци, гърци, сърби, албанци и т.н. Защото в момента, в който включим тези етноними и Големи разкази като саморазбиращи се, попадаме във властта на институционализирани национални митологии от XIX в., а нали точно тях искаме да критикуваме, да ги видим по различен начин. [...]

Раждането на една нова нация

Нашият координационен съвет имаше идеята да вземе властта без насилие и проливане на кръв. Демонстрациите трябваше да са празненства. Затова носехме цветя. Искахме да ги подарим на мъжете с черни маски. Трябваше да разберат, че това е и тяхна победа. Ние в Беларус винаги имаме чувството, че изоставаме от историята. Последната съветска република в Европа – кой би искал това? Внезапно всичко се промени. Протестите приличаха на раждането на една нова нация. [...]

Сърцето на Иван Бърнев

Имах желанието за силно себеизразяване, нескромно казано – да занимавам хората с това, което вътрешно ме изгаря. Да развълнувам другите с чувствата и мислите, които докосват сърцето ми. Това важи за всички творци, но средствата са различни. Баща ми като дете ме водеше често на кино, обичах каубойските филми и мечтаех да се пренеса на екрана. Когато един ден станах актьор, се оказа, че всичко това се изпари, защото се оказа, че българското кино го няма. Беше спряло на кота нула. Нямаше филмово производство. [...]

Преодоляване на гравитацията. Разговор с Николай Василев

Мисля, че неправилно търсим Бог отвън. Той е във всеки от нас и му говори според възможността ни да го слушаме и понасяме. Аз балансирам в живота си, като изповядвам философията, че „няма зло, а има нееволюирало добро“. И нямам никакъв проблем да възприемам „злото“ като нещо, което има потенциал да еволюира, без да го заклеймявам. Давам му моите енергии да се развие и търся обяснение защо в даден момент е с лоша проява. Иначе човек може да изпадне само в отрицания, без да знае същността на феномена, наречен „зло“. [...]

Писането като пренареждане на живота. Разговор с Естер Херитсен

Човек няма друг избор, освен да бъде максимално верен на себе си. Няма как да се правиш на някой друг, можеш да използваш единствено собствения си глас, ако наистина искаш да създадеш стойностен текст. Например много бих искала да пиша дълги романи с дълги изречения… обаче това не съм аз. Аз оголвам всичко до кокал, докато е пределно ясно какво искам да кажа. Не го разкрасявам, не го правя по-интересно или по-литературно поради някакви си неясни причини. Почти винаги хуморът играе голяма роля в моите книги. [...]

Портретите на Джон Маврудис

Първата стъпка към подобрение дори в най-ужасната ситуация е да настроиш съзнанието си правилно и да живееш ден за ден, като опитваш всеки следващ ден да е малко по-добре и по-добре. Процесът на възстановяване няма да се случи в рамките на едно денонощие. Силна вяра черпя от движението за граждански права в Америка. Защото колкото и зле да са били третирани цветнокожите хора в Америка, а именно като половин човек или животно, те бавно, но постоянно са продължили да движат нещата напред. [...]