Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022 / Интервю

В салона на природата. Разговор с Милко Божков

21.02
2022

Не зная кой връх на триъгълника докоснах, но мен ме докосна идеята на Борис Христов. Това стана преди три години. При него кое е било първо, не съм го разпитвал – дали словото е било първо. По-вероятно е според мен да е обратното – като е намерил камъните, някои от тях да са му проговорили и той да е написал тези слова. В потвърждение на моята теза е и това, че той направи една книга със същите тези фотографии на камъни и с текстове на големи мислители. След това според мен са дошли неговите думи към камъните. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Формите на утрешния ден

20.02
2022

Вярвам, че философията трябва активно да търси формите, да участва в създаването на формите на утрешния ден. Една нова линия, която свързва природните и хуманитарните науки, както през Ренесанса, би ни помогнала да стигнем до духа на откритието, на ars inveniendi, а чрез него и до нови форми. Вярвам, че философията е изобретяване на утрешния свят. Тя е предусещане за дома, в който утре ще живее човечеството. Тя има много да учи, но ще ни помогне преди всичко да изобретим този общ дом, в който ще живеем в мир. [...]

От Мишел Сер 0 коментара Прочети повече...

Музиката разказва истории. Разговор с Йосиф Радионов

20.02
2022

Скоро прочетох една мисъл на Оскар Уайлд: „Всяко нещо, което заслужава внимание, не може да се преподаде“. Има нещо вярно в това. По-важно е преподавателят някак да внуши на талантливия ученик увереност в себе си и паралелно със занаятчийските тънкости, които на всяка цена трябва да му покаже, да го насочва преди всичко духовно. Обичам да казвам, че във всяко музикално произведение, което е инструментално, няма текст, но има някаква история. Тази история музикантът трябва да разкаже. [...]

От Светлана Димитрова 0 коментара Прочети повече...

Театърът на Пловдив – 140 години по-късно. Разговор с Кръстю Кръстев

20.02
2022

Познавам добре театрите в България, но никъде не съм бил свидетел на такъв оживен диалог между града и театъра. Не по най-шумния, не по най-видимия начин, но хората от всички професионални и възрастови групи, с различно образователно и естетическо ниво, общинските институции и съсловните организации се интересуват, коментират и спорят върху онова, което театърът осъществява. Ние, работниците на театъра, се чувстваме наблюдавани и това се превръща във вътрешен дълг да не носим разочарование на публиката си. [...]

От Мария Панайотова 0 коментара Прочети повече...

Антонио Санчес и Тана Алекса: На равна нога – барабани и глас

20.02
2022

Благодарение на факта, че съм изучавал класическа музика, форми и похвати и как Моцарт е композирал симфония или соната, имах добър пример как се структурира музика. Исках да разказвам истории и да приложа това към импровизацията. Едно от нещата, които най-много обичам да правя днес, е да обучавам ученици как да възприемат инструмента – не само барабаните, но и всеки друг инструмент – по съвсем различен начин, така че той да се превърне в средство за разказване на истории. [...]

От Марта Монева 0 коментара Прочети повече...

Олег Попов: Една снимка е повече от хиляди думи

20.02
2022

Заради работата ми в Сараево направих име, станах щатен фоторепортер в „Ройтерс“. Тогава кореспондент в Сараево беше Пол Холмс, изключително интелигентен журналист. Дойде към обяд и ми каза: „Хабиби, хайде да ходим към Кошево, до болницата“. Мисля си: какво ли ще правим там? „Вземи си апарата и ще видим.“ Там открихме Ирма – момиченце на 3–4 години. Беше паднала мина на детската площадка и парче от нея се беше забило в главата на детето. Ирма беше красиво, разкошно дете, което бавно умираше. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...