Хуманизъм „на предела“. Разговор с професорите Стоян Атанасов и Александър Кьосев

Хуманизъм „на предела“. Разговор с професорите Стоян Атанасов и Александър Кьосев

Преходът на Цветан Тодоров от структурализъм към нещо като не-структурализъм е свързан с личността на изследователя и преживения опит. А този преживян опит е драма. Той е истински конфликт с дълбоки и несъзнавани неща, които откриваш на късни години и с които трябва да се справиш. Това е преживян опит, който може да преобърне човека, може да го промени радикално. В редица от книгите на Цветан Тодоров наблюдаваме тази драма на преобръщанията: българското е особена форма на универсалност, то е граничният тоталитарен опит. Тоест онова, което застрашава истински емигранта и му внушава нощни страхове. Емигрантът Цветан Тодоров прекрасно би могъл да мине без тази драма. Би могъл да си бъде чист французин, а българското, както впрочем прави Юлия Кръстева, да го остави настрана, да го превърне не в политическа, а в езикова драма. Но той не прави това, връща се тук и внезапно, сякаш в един миг, се сблъсква със своето възможно аз – какво би станало с мен, ако бях останал в България? Започва процес на сериозно осмисляне, който при човек като Цветан Тодоров е свързан със сериозно изследване, това не е просто някакво лично философско размишление. Така той научава за лагерите повече, отколкото мнозина други, и се конфронтира с „предела“. [...]

90 години Крикор Азарян

През последните години винаги свързвам месец март с проф. Крикор Азарян. За него интуитивно си спомням не в зимния декември, когато си тръгна от този свят, а винаги през пролетта, когато идва, за да сътвори своята удивителна театрална вселена. Ако беше жив, на 15 март 2024 г. той щеше да навърши 90 години и със сигурност щяхме да искаме да чуем думите му за хората, за изкуството, за вълненията… Откакто го няма – почти 15 години вече – не спирам да провокирам в интервюта негови студенти и колеги да си спомнят за Коко. [...]

Памет за фотографията. Разговор с Антон Даскалов

Антон Даскалов работи в областта на документалната и театралната фотография. Първата му самостоятелна изложба „Живот на ръба“ изследва битието на бездомни хора, а за документалния си проект за изоставената болница по белодробни болести в с. Радунци е отличен с награди. Снима за Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Наскоро беше представен документалният филм „С цветовете на Надежда Чипева“, осъществен от Антон Даскалов, Елена Ангелова и кино-фото клуб „Бистрица“. [...]

Поезия на граничните състояния. Разговор с Лидия Димковска

Обичам да разказвам приказки – така се получава и в поезията ми, която е доста наративна през последните години, успява обаче да запази ритъма и мелодията на езика. Това е и най-голямата разлика между поезията и прозата ми – ако романите и разказите са завършени истории с начало, среда и край, то поезията ми разказва по-скоро миниатюрна част от дадена приказка. Вярвам, че съвременната поезия е преди всичко наративна, защото разказването е всъщност нашият всекидневен език. [...]

Музеят на Панчо Владигеров в София. Разговор с Надя Сотирова

Най-ценното в богатия архив е ръкописното наследство на маестрото – от неговите ранни детски композиционни опити до последния нотен лист, който ние открихме затворен в рояла в неговия кабинет. Този недовършен ръкопис е транскрипция за бас и оркестър на една ранна песен, „Луд гидия“ по стихове на Пенчо Славейков. Нанесена е само вокалната партия, той не е успял да довърши оркестрацията. Нотният лист беше затворен в рояла, което е знак, че той активно работи до края на живота си. [...]

Вода, облаци и крави: кураторски практики в „Райксмузеум“. Разговор с Ерик Хинтердинг и Фризо Ламертсе

Най-сполучливите изложби се получават, когато всичко е съчетано. Идеалната изложба е тази, която е основана на интригуващ изкуствоведски въпрос. Например в Ротердам курирахме много интересна изложба около пътеката, водеща дo ранния нидерландски художник Ян ван Айк. Ван Айк е революция в изкуството. На фона на стилистиката на предходната епоха неговите картини бележат разрив, те изглеждат като от друга планета. Но това, което ние се опитахме да направим, е да осветлим историческата пътека, водеща до него... [...]