Деян Енев и лекотата на писането
„Споменът на практика съществува като концентрат на емоции, който, когато се върне, когато си го възстановиш и припомниш, започва да се отваря и да носи останалите подробности за лица, миризми, цветове. Но той съществува първо като някакъв конденз на онова, което се е случило. Горе-долу същото е и с нещата, които забелязваш и си ги предвиждаш да разработиш като разказ – те остават някъде в теб загатнати и когато се върнеш отново към тях, започват лека-полека да се разтварят и да ти носят нови и нови неща.“ [...]