Деян Енев и лекотата на писането

„Споменът на практика съществува като концентрат на емоции, който, когато се върне, когато си го възстановиш и припомниш, започва да се отваря и да носи останалите подробности за лица, миризми, цветове. Но той съществува първо като някакъв конденз на онова, което се е случило. Горе-долу същото е и с нещата, които забелязваш и си ги предвиждаш да разработиш като разказ – те остават някъде в теб загатнати и когато се върнеш отново към тях, започват лека-полека да се разтварят и да ти носят нови и нови неща.“ [...]

Блус между носталгията и войната

„Тази музика, която наричаме „асуф“, е пропита с носталгия. Тя има дълбоки корени, датиращи отпреди няколко века. Ако говорим за преди сто години, нашите предци са пътували на дълги разстояния с кервани. По време на тези пътувания те съчинявали много стихове, вдъхновени от ритъма на пустинята. Хората от онова време се сблъсквали с две големи трудности – опасностите на пустинята и страха от смъртта, но и с носталгията по близките си, по дома. Така тази музика носи в себе си меланхолията, но и енергията на съпротивата.“ [...]

Същата онази Система. Разговор със Сергей Лозница

Най-голямата илюзия е, че на върха на пирамидата стои някой, призван да раздава справедливост. Вижте какво става с Доналд Тръмп и начина, по който хората очакваха, че като дойде, ще реши всички проблеми. А той само обещава: „Супер съм, страхотен съм, ще спра войната в Украйна за 24 часа, ще направя това, ще направя онова“. Не, няма как да стане. Защото това е същата система, същата илюзия, в която живее и затворникът в килията. Сляпо вярва, че Сталин, Вишински и не знам си кой още ще променят нещата. [...]

За монтажа без сантимент. Разговор с Виктория Радославова

Монтажът и музиката са много силни изразни средства. Самото срязване на кадъра е силен акцент. Независимо какъв е филмът, нашият мозък възприема това, сетивата ни го усещат. И ако по едно и също време използваш монтажа и музиката, слагаш и двата коза на масата и така не взимаш максимума. Не че понякога не е хубаво да съвпаднат и да решиш, че играеш „всичко коз“, но не го търся непременно. Даже през последните години експериментирам, така че музиката да е тотално несинхронизирана, да няма ритъм. [...]

Най-високото дърво на Земята. Разговор с Владислав Стоименов

В допълнение към актьорската практика режисурата ми дава възможност да разширявам полето на изследване, на интерпретация, на себеизразяване. Мисля, че вече със сигурност чувствам това поле като по-интересно и провокативно. Работата с големите текстове и ярките драматурзи, диалогът с различни режисьорски стилове провокират интереса ми да искам да създавам свят, отколкото единствено да участвам в него. Вярвам също така, че човек трябва да стои винаги в позицията на учещ се и да не губи чувството да се удивява. [...]

По релсите с Мачей Дригас

Филмът „Влакове“ (1924) на полския режисьор Мачей Дригас е създаден от архивни записи на пътувания с влак от цял свят, заснети през последните сто години. Влакове, които отвеждат летовници към морския бряг, войници на фронта и депортирани към тяхната гибел… Финалът, в който се преплитат множество железопътни релси, оставя възможност за широки интерпретации. Филмът се радва на голяма популярност и има множество отличия, сред които две от престижния Международен фестивал на документалното кино (IDFA). [...]