За културната съпротива

За културната съпротива

На културната среда трябва да гледаме като на хоризонт и атмосфера, в която живеем, като на интегрална съставка в качеството на живот. Културата представлява и употреба на образованието, тя е образование, което не е застинало в своите дипломи. Част от тази употреба може да бъде синтезирана в старото класическо понятие вкус. Вкусовете са много и никой не иска да ги унифицира, но все пак има едно равнище, а когато то се разпадне, живеем в състояние на културна аномия, на отсъствие на ориентири. Ето защо съществената съставка на всяка културна политика е една философия на ценностите, която казва точно това – културата е първично благо, за нея се грижим, защото е първично благо. [...]

Тайнство и кино. Разговор с Кшищоф Зануси

Консумативизмът е липса на хоризонт, липса на духовно измерение. От друга страна, релативизмът е отрицание на ценностите. Ако всички ценности са относителни, истината вече не съществува. Често наблюдавам подобно смешение и в киното, защото липсата на разграничаване между Доброто и Злото е в основата на недоразумението. Европейското кино е доста объркано. Виждаме го през последните години. Винаги упреквам критиците, че въобще не използват една дума, толкова важна в нормативните разкази – думата мъдрост. [...]

Северът на София. Разговор с архитект Любо Георгиев

Хората, които стоят зад идеята за КвАРТал, припознаха възможността една градска част, която е близо до центъра, да придобие свое лице и специфичен облик. Подобно нещо е правено в много други градове, съществуват работещи модели. Примерите, които познавам, минават почти винаги през комбинация от много жилава и жизнена инициатива отдолу, тоест от страна на някаква неформална организация, която е амбицирана, действа на място, плюс подкрепа от страна на общината. [...]

Страх и вина. Разговор с Лъчезар Аврамов и Димитър Стоянович

Всъщност това е важната тема – колко дълго чакаш, за да се задълбочи проблемът? Това е много българска черта. Възмутително наша черта. Трябва да изгори влакът, да умрат дечицата в дискотеката, да падне къщата и тогава ние казваме: „Е, трябваше да направя нещо, ама забравих“. При Георги го има това – ще отложа и ще ми се размине, докато Юки казва: „Сега трябва да се направи нещо! Сега стана, сега действаме“. Ние, българите, казваме: „Почакай малко, то ще се размине!“. Колко време ти трябва да реагираш на проблема? [...]

Двамата братя и музиката

Двамата братя имат успешни самостоятелни кариери. Веско е концертмайстор на Кралския Концертгебау, Амстердам. Преди година благодарение на него оркестърът свири в София, концертът беше част от голямото европейско турне на състава. Това гостуване беше определено като музикалното събитие на годината. Мартин пък е главен гостуващ диригент на филхармония „Вюрт“. Какво се случи след последната им среща с българската публика през октомври 2017 г.? Разговорите с тях са проведени през февруари 2019 г. [...]

Светът като буре барут. Разговор с Дьорд Далош

Живея вече дълго и бих казал, че първите 25 години от живота бяха определени от произхода ми. Аз съм евреин и голяма част от моето семейство е унищожена от германските и унгарските нацисти. В детството си бях по-религиозен от сега. Майка ми, както и много други евреи в следвоенното време изпаднаха в конфликт с еврейския Бог, защото е позволил Холокоста. Така тя ме запозна и с християнската религия. После станах атеист, а сега съм агностик. Първата половина от живота си човек прекарва в страх, че Бог съществува, а втората в страх, че не съществува. [...]