Пространствата на паметта

Ето че след сериозната „връзка“ с Пол Остър и неговите романи, изградена от Иглика Василева и издателство „Колибри“, българските читатели ще могат да прочетат първата му публикувана прозаична творба – „Изобретяване на самотата“, 1982 г. Книгата се състои от две обособени части – „Портрет на един невидим човек“ и „Книга на паметта“. Тази обособеност обаче не може да ги разграничи, в тях читателят открива множество връзки и това, след като вече сме чели поне някои от романите му, никак не учудва. [...]

Историята и нейните повторения

„Много ми е лесно да пиша за това, което съм преживял, но да съчинявам не мога...“, признава Солженицин пред К. Чуковски през 1969 г., завършвайки автобиографичния си роман „В първия кръг“. Когато сам е видял и преживял всичко, задачата е ясна – да отстрани излишното. В паметта му непрестанно прииждат факти и лица, случки и реплики, спомени за мъжете, с които е лежал в затвора, за разговорите помежду им. От това изобилие писателят трябва да отхвърли ненужното и маловажното, за да открои същественото и единственото... [...]