Противоречив фестивал

Мострата на киното във Венеция (31 август–10 септември) отпразнува своите първи 90 години. Пресконференцията, на която беше представена програмата на 79-ото издание, обещаваше интересна борба за Златния лъв сред 23-те конкурсни заглавия, избрани между 3659 филма, от които 1816 игрални и 1843 късометражни. Любопитно е, че 11 от режисьорите участват за пръв път в състезанието. Стана ясно, че и тази година компанията „Нетфликс“, прокудена от Кан, превзема Венеция и за организаторите на фестивала това е чест. [...]

Анимация за всеки

Хубаво е непрекъснато да си спомняме блясъка на Световния фестивал на анимационния филм в миналото, за да понасяме по-леко увеличаващите се трудности, с които се сблъсква днес. Предишната година това беше пандемичната ситуация, тази към нея се добави войната в Украйна. Защото и сред филмите, и сред гостите се усети липсата на традиционно силното руско присъствие. Въпреки това учудващи са енергията и жертвоготовността на организаторите да реализират срещата на анимацията с публиката. [...]

Защо правя кино

Киното се ограничава все повече и повече, защото неговата аудитория се свива, както тази на театъра и живописта. Докато аудиторията на телевизията нараства и там сюжетите се развиват. Днешното кино изгуби своя порив, даже вярата в себе си. Затова се затвори. Един днешен млад кинорежисьор трябва да знае, че няма да може да разгърне поне 90% от сюжетите, които би искал. Не е само въпрос на цензура. На земята има място за всички възможни романи, но няма място за всички възможни филми. [...]

Магията си е отишла

Обветрено, каменисто и сухо място е остров Форьо, кара те да се загърнеш, да се свиеш в ъгъла с някоя книга, докато наблюдаваш морето и мислиш за миналото, за любовта, която си изпуснал, за илюзиите, които пречат да бъдеш там, където си. Същевременно е спокойна и уединена територия, населена с добри хора, пристигнали от различни краища на света от любов към киното. Такъв е островът на Бергман, който Миа Хансен-Льове ни представя в англоезичния си дебют. [...]

Властта срещу киното

В своята изключително важна и много интересна книга „Невъзможната свобода – идеологическата цензура в българското игрално кино 1948–1989 г.“ Деян Статулов обстойно разкрива механизмите на подчинение, тотална цензура и контрол в българското кино. Много точно, академично, без да е скучно и досадно, той въвежда критерии и факти, прави своя коментар и анализ. Изследванията за тази книга са отнели на автора години задълбочен труд в различни архиви, които и досега бавно и трудно се отварят за граждани и изследователи. [...]