Култура / Брой 9 (2992), Ноември 2022 / Сцена

През девет нощи в десетата. Разговор с Александър Секулов

Театърът не е направен от стени и кулиси, а от човешки гласове – от гласовете на предишните режисьори, актьори, сценографи, сценични работници, костюмографи, гримьори, ръководители на сценичната механизация, помощник-режисьори, гардеробиери, разпоредители – всички тези хора са свод на театъра. Театърът не може без нито един от тези гласове. Както и църквите не могат без камъка, който стои в основата им. Предпочитам да схващам театъра като надвременна човешка общност. [...]

Смъртта надделява

Орфей се смята за най-мъдрия между героите, както е Аполон сред боговете. Той въплъщава силата на изкуството, която спомага за превръщането на хаоса в космос. Сила, неподвластна на смъртта. Но не така е в авторския спектакъл на словенския режисьор Йерней Лоренци „Орфей“ (Народен театър). В него вършее смъртта. А Орфей е онемял. И е лишен от своята лира. За да циментира тезата си за вездесъщата и неподвластна на нищо смърт, Лоренци тръгва от Троянската война. Но в „Орфей“ образът на смъртта не се изчерпва с това. [...]

Една погнуса

На винериш (немския диалект, който се говори във Виена) отглаголното съществително Holzfällen освен „сеч“ означава и „убийствена критика“. Игра на думи, която събира в себе си целия Томас Бернхард (1931–1989). В „Сеч. Една възбуда“ на злъчно обругаване е подложен артистичният елит на Виена. В своя 90-минутен екстатичен монолог (моноспектакълът се играе в Топлоцентрала) Явор Костов-Йондин успява да обхване цялата гама от ненавист, погнуса, жлъч и презрение на протагониста към хората, които го заобикалят. [...]