Поетът, който счупи мълчанието
24.04
2023
Днес е лесно да кажем – слава богу, че я е имало и я има поезията на Константин Павлов, че той е оцелял, макар и „сам“, „като дърво, загубено в гора“. Въпросът е как разчитаме парадоксалността и гротеската на неговата поетика днес. Защото „поезията на Константин Павлов е ни риба, ни рак: тя еднакво копнее по една велика морална и политическа яснота, по гарвановата истина в един свят на лепкави славеи и от друга страна, по своите „Персифедрони“, „Йоланти“, „Фрески“, „Жигове“ (Ал. Кьосев). Тази поезия е поезия на мълчанието отвъд наложените мълчания и на свободата отвъд всевъзможните клопки, свързани с „краха на митологията“. [...]