Култура / Брой 1 (2984), Януари 2022 / Сцена

IvanOFF. В състояние на планетарна криза. Разговор с Галин Стоев

Чехов е един от малкото драматични автори, които успяват да са безпощадни към нас, без да ни унижават или презират. А аз просто съм един от многото режисьори, които хранят нелепата илюзия, че дори и да не успея да го разкодирам докрай, той ще ме разбере и ще ми прости. Чехов говори за провала като никой друг. Знам, че звучи помпозно, но ние преживяваме безапелационен цивилизационен провал и не знаем нито как да го избегнем, нито как да говорим за него. Това поражда помитаща всичко по пътя си тъга. [...]

Още един от хората книги

Деян Донков ми каза, че случайно попаднал на романа „Камбаната“. За мен обаче тая случайност е предопределена. Деян Донков, мисля си, върви към този текст още от монолога на Лазар в „Бая си на бълхите“ (ТБА, Икар 2001 за мъжка роля). И тук същата съдбовна предопределеност – синовете плащат за вините на бащите си и на свой ред сторват грехове. И същата монолитност на характерите. „Убиеш ли, ти си следващият...“, това е заклинанието в „Камбаната“, с което се започва и свършва всичко. [...]

Изкуството и социалната кауза. Разговор с Лидия Върбанова

Днес изкуствата излизат все повече извън съответните организации и зали. Вече има опера и на езерото, има театър в гората и изкуството приема различни институционални форми, за да съществува. От една страна, това беше предизвикано от пандемията, но има значение и това, че зрителят днес иска да отиде и в парка, за да се разходи, и да гледа театър. Затова новите концепции са свързани с това, че изкуството трябва да отиде при зрителите, а не само обратното – те да влязат в залата. [...]