„Златното време“ за критиката

Днес редица колеги отчитат, че 90-те са били „златно време“ за критиката. И до голяма степен беше така. Освободени от нормите от времето на соца, намиращи свой собствен език, свързан с новия език, който самото изкуство откриваше и усвояваше, критиците ставаха ключов фактор в неговото развитие. Както и кураторите. И всички тези процеси се отразяваха във в. „Култура“. Не само в статии за събития и изложби, но и в дискусии, разговори, дебати, спорове. Съвременното българско изкуство излизаше на международната арт сцена... [...]

Всеки театър е политически

Аз нямам интересен живот. Швейцария твърде отдавна не е воювала и това може би ни е лишило от някои национални конфликти. В началото исках да стана художник. Рисувах много. През време на войната изучавах философия в Берн и Цюрих. Винаги съм обичал философията и точните науки. После срещнах театъра. Дълги години работих в него. Сега съм само писател. Прекъснах пряката си работа в театъра, но това не означава, че няма да пиша за него. Аз нямам интересна съдба, но може би точно това е бил моят шанс. [...]

„Хайде, здравци!“

Чувството за загубено време… Малко от системата на Мартин Идън – трябва да победим при всички обстоятелства, трябва да научим всичко, за всичко има време. Когато ми казват, че съм талантлив, ми е приятно, но като че ли се отнася за друг човек. Все едно че с някакъв умисъл ми го казват. Независимо дали го има, или го няма. Радост от това, което мога, съм изпитвал не често, няколко пъти, по-скоро в подготовката на работата си. В полусънно състояние. Нарочно не си отварям очите, продължавам да го развивам като мисъл... [...]

Българката

За първи път тръгнах по една стръмна родопска пътечка, която идеше сякаш от дън земя и водеше към небето. Не знаех каква среща ме очаква. При една ненадейна чупка на пътеката, над самия ръб на пропастта се изправихме лице в лице два века. Срещу мен се катереше задъхана една жена, потънала в черната сянка на фередже. На гърба си носеше цяла планина суха вършина и съчки, вързани през гърба ѝ с въже, като катър. Жената повдигна с една ръка яшмака си и изпод черния му облак ме озари тъжна, нежна усмивка. [...]

Театърът

На Шекспировия „Глобус“ е била изобразена емблемата на театъра. А Жак от „Както ви се харесва“ възкликва: „Целият свят е сцена“. Това вътрешно усещане за огромната сила на театъра „се покрива“ от непостижимата мащабност на гения на Шекспир. Но въпросът не е до мащабите, а до природата на театъра. Той сякаш няма временни и пространствени граници. Преди 2500 години Едип цар за първи път протегна тръпнещи и молитвени ръце към своя народ с избодени очи и кървави сълзи, за да изкупи вината си... [...]

Таланти и техника

При всички прояви на изкуство въпросът за таланта възниква на първо място. Да, таланти има, но дарованието не е всичко. Колко много таланти са загивали, особено в миналото, когато на изкуството се гледаше с пренебрежение, защото не им е била давана възможност да се развиват, да се доберат до някаква техника, която да им позволи да се изявят цялостно. На родоначалниците на нашето професионално музикално творчество Емануил Манолов, Добри Христов и др. им липсваше не талант, а достатъчно техника. [...]