Непознатият Атанас Пацев

Атанас Пацев постъпва в Художествената академия през съдбовната есен на 1944 г. директно от Радомирския партизански отряд, с шмайзер в ръка. За него всички врати са отворени, на кръста му висят пистолет и ръчна граната. Той е 18-годишен, участвал е в сражения, при това е интелигентен, за разлика от повечето си другари. Академията е арена на драстични сблъсъци. Пацев е избрал специалност „Живопис“ в класа на проф. Илия Петров, но се дипломира при проф. Дечко Узунов. [...]

В Пловдив на другия ден

Първите думи, чути от мен, когато стъпих на 13 януари на пловдивска земя, бяха: „Хайде бе, майна, забравих те как изглеждаш, ще те видя и няма да те позная!“. Енергичната реплика бе придружена със здрава прегръдка между двама младежи. Първоначално се позачудих – реших, че някой с някого ме е объркал, но после, успокоен, че не за мен са чевръстите възклицания, се заоглеждах из новата Европейска столица на културата. С очакването, че от пъстроти и светлини няма да позная града, сякаш отдавна не съм го виждал. [...]

Като магнити, които се привличат

Удивително явление се оказа галерия „Структура“ в софийския арт пейзаж. Само за една година успя да направи изложби, не само качествени сами по себе си, но едновременно очаквани и неочаквани. Очаквани, доколкото са посветени на актуални и несъмнено вълнуващи теми, а неочаквани заради разширяващия поглед в тях, който отива отвъд трескавата съвременност, да го кажа така. Видяхме форми на съвместно съществуване – потопени в глобалните процеси, но с индивидуалните възможности и невъзможности за намиране на свое място. [...]

Отражения

Поредната интересна и съдържателна изложба, открита в СГХГ, осъществена според всички възприети стандарти на съвременната музеология, е формулирана твърде удачно. Този път наистина имаме работа именно с отражения, с по-непосредствен или по-косвен резонанс на определени пластически модели, а не с непосредствени влияния. Спецификата на явлението „Нова предметност“, „етикет“, произтичащ от заглавието на изложбата „Нова предметност. Немската живопис след експресионизма“, организирана в Манхайм, Германия, през 1925 г., е от особен характер. [...]

Open Art Files

За съвременното българско изкуство 2018 г. ще се запомни освен със скандали и с няколко по-видими и отдавна необходими стъпки към една цел – неговото популяризиране в местен и в международен план. Така в средата на годината излезе „Въведение в съвременното българско изкуство“ на Весела Ножарова – първата книга, събираща в едно различните практики, художници, пространства и събития, които изграждат българската сцена от 80-те години насам. [...]

Малкият човек в голямата война

Две хиляди снимки и документи от 24 държавни архива проследяват българското участие в Първата световна война (1914–1918) в документалната изложба „Победа и… погром. Величие и… падение“, която бе представена в края на 2018 г. в Държавна агенция „Архиви“ (ул. „Московска“ 5). Експозицията е част от инициативите, посветени на 100-годишнината от края на Първата световна война. През 2019 г., когато у нас се отбелязва 100-годишнината от Ньойския мирен договор, тя ще гостува в големите градове на страната. [...]