Смут на сцената

Разходите за сценични изкуства устойчиво нарастват, като често излизат извън контрол. Всяка година, обикновено през октомври, парите свършват и правителствата покриват недофинансирането им с постановления. Вътре в системата се наблюдава все по-ясно изразено разслоение. Големите театри, опери и оркестри генерират все повече излишъци, а малките затъват в дефицити. Това оформя сложна верига от нерегламентирани кредитори на държавата в лицето на ангажирани творци на свободна практика... [...]

В самотата на копнежа

Рядко се говори за крехкостта на чувствата в съвременната българска драматургия. Затова възприемам всеки нов спектакъл, създаден по текстове на Яна Борисова, като остров на надеждата. Героите ѝ живеят в града, артисти са по дух, често се затварят в домовете си, страдат от синдрома на разбитото сърце. В „Моята вечер, твоята нощ“ набран по погрешка телефонен номер предизвиква разговор между Елис и Макс. Някога те са били двойка, но днес всеки живее в своя малък свят, опитомен от самотата си. [...]

Василена Винченцо – Притиснати от обстоятелствата

Според мен би трябвало да се предвиди програма, която целенасочено да подпомага независимите пространства – не артисти и проекти, а пространства (!) – защото осигуряването на материално-техническата база е доста скъпо начинание. Условията за кандидатстване могат да бъдат определени в зависимост от това колко време функционира това място, какви са постиженията, какъв кредит на доверие му се дава; да се разработят механизми за дебютиращите пространства и за насърчаване на повече такива места. [...]

Арлекино завинаги

Навсякъде из Милано са пръснати рекламите за новата продукция на „Арлекино, слуга на двама господари“ (за дванадесети път в Piccolo Teatro di Milano). И чинията с желето, подпряна с три пръста, в центъра на плаката моментално напомня за угощенията, които едновременно дават двамата господари на Арлекино, а той като цирков артист еквилибрира с летящите отвсякъде чинии. Игра, лекота, веселие! Познат, предвидим, но и различен е този нов/стар спектакъл, винаги в непосредствена връзка с публиката. [...]

40 години „Аполония“. Разговор с Маргарита Димитрова

Толкова отдавна беше! Но най-странното е, че след първата, след втората, дори след десетата година продължаваха да ме питат ще има ли „Аполония“. Само за този юбилеен фестивал не са ме питали, защото отдавна бях обявила, че го подготвям. Обяснявам си този въпрос с факта, че живеем в много несигурни времена, не знаеш какво ще се случи утре. Така беше и през 1984 г. – перестройка, различни промени, последва смяна на политическата обстановка. Какво ли не преживяхме! [...]

Фрийджазът като дишане. Разговор с Масахико Сато

През 60-те години свободната импровизация дойде като противовес на голямата скованост на обществото и консервативната атмосфера в Япония. Ние трябваше първо да разчупим тази консервативна среда. И аз мисля, че именно поради това през 60-те години свободната импровизация беше много агресивна и разрушителна. И после, през 80-те, през 90-те, постепенно се разбиха границите, „оковите“, ограниченията... И ако трябва да отнесем тези процеси към онова, което се случваше в света – точно тогава падна Берлинската стена. [...]