България в Европа, Европа в България

Експозицията „Европа в България“ започва с игра на думи. В нея се съпоставят тенденции, отразяват се влияния, преплитат се съдби. Пред очите на зрителя се разгръща визуална приказка, която се управлява от прочит на куратора Любен Домозетски. Изложбата всеки трябва да види сам, в настоящия текст ще споделя размисли за логиката на подреждане, концепцията на куратора и функцията на експозиция от подобен характер. Пространството е структурирано в зони, които очертават времеви/проблемен сегмент... [...]

„Гладът не е отвън върху лицето…“

„Нещо като Венецианско биенале в Казанлък“ – така определи директорът ѝ Пламен Петров изложбите в проекта „Глад“. И действително има не само формални, но и съдържателни основания за това. Разположени на над 20 места из града – галерии, музеи, заведения, магазини и др. – експозициите играят ролята на „павилиони“, които зрителят намира с карта в ръка. Включително и заради връзката на произведенията с контекста и функцията на мястото, която в повечето случаи е много добре намерена. [...]

Хората на София. Разговор с Вихрен Георгиев

Целта е да предадеш нещо с една снимка – тя да предизвика емоция, да ни накара да се замислим, да поискаме да променим нещо. Дразня се на масовото навлизане на фотографията в социалните мрежи – всичко се прави за събиране на лайкове, да се тупаме в гърдите какви големи фотографии сме. Не сме. Всеки може да снима ето тези дървета. Но с каква цел го прави? Защо подсилваме цветовете и ги превръщаме в нереални? Това опошлява самата фотография като изкуство. Хората спират да ценят истинската фотография. [...]

Илия Петров и лицата на войната

Графичното творчество на Илия Петров е не по-малко отличимо от неговия принос в сферата на живописта. Един от всепризнатите у нас майстори на рисунката, художник с ясно профилирано и последователно отстоявано творческо кредо, основано на овладяването и на развитието на класическото художествено наследство, той е оставил значителна продукция от творби в областта на графиката и на илюстрацията, съдържащи в себе си впечатляващо богатство от конкретни проявления. [...]

Катрин и Веселина Сариеви – Извън удобните клишета

За 20-годишното съществуване на галерията естествено сме минали през доста етапи главно по посока на поставяните цели, профила, географския обхват и пространствата. Минахме през Sariev – галерия за съвременна керамика и фотография, както беше създадена през 2004 г.; през заявката в посока на съвременното изкуство през 2009 г.; утвърждаването на Sariev Contemporary след 2011 г. до активните образователни програми в България и активното участие на престижни международни панаири за съвременно изкуство... [...]

Хоризонти на съзерцанието

Съвременното изкуство затова се нарича съвременно, защото отразява моментната ситуация. То трябва да се разглежда в социокултурния му контекст – нищо в него не се появява самоцелно, дори и най-интимното на пръв поглед. За съжаление, не мисля, че е в подем – и на локално, и на глобално ниво живеем в толкова кризисен свят. Но и днес се появяват много добри автори, нестабилността също може да е продуктивна. Хубавото на понятията за съвременно и за изкуство е, че са в непрекъснат процес на преформулиране и реконструкция. [...]