Култура / Брой 2 (2955), Февруари 2019 / Идеи

Културата срещу новата фриволност

Мнозина интелектуалци мразят посредствеността и се стремят към съвършенство. А в най-добрия случай съвършенство може да се постигне в поезията, литературата, музиката или живописта, не и в обществото. Левите интелектуалци страдат от остър утопизъм. Само си спомнете Сартр – в последните си години той защитаваше културната революция в Китай, която е струвала живота на милиони. Не става дума за цинично мислене. Левите интелектуалци като Сартр са били дълбоко убедени в реалната възможност да съществува съвършена система. Няма съвършена обществена система, има само второ и трето по ред решение. Който желае мир, трябва да живее с посредствеността. Само така е възможно съвместното съществуване на различни хора, при това с различни убеждения и опит. А без такова съвместно съществуване няма напредък. [...]

От нация до провинция на Европа

Идеята за нация, която досега беше шпора, се превръща в спирачка. Неспособна да предложи на народите една програма за живот в бъдеще, тя ги парализира и ги затваря в самите себе си. Но това означава, че европейските общности са престанали да са по същество нации и в резултат на един процес на инволюция са се върнали в примитивното състояние на народи, които са само народи, изпаднали са в собствения живот на дребнавите нрави, навици, мании. Вестниците се занимават главно да честват минала домашна слава, да говорят за доморасли дребни личности, както не са го правили никога досега. В същото време се култивира фолклорът, възвеличавайки го по гротесков начин. Фолклорът е прототипът на домораслото. [...]

Театърът и духът на времето

Духът на времето (L’esprit du temps, Zeitgeist) е това, което се заявява в даден момент и което някои творци предусещат, благодарение на своята изострена чувствителност, подобно на животните, усещащи земетресението още преди да е започнало. Духът на времето: това, което все още не се е наложило категорично, но което ще предизвика промени в света, все още неясно какви. Предизвикателството е да го усетим в неговата първоначална динамика, преди да се е оформило и да се е превърнало в мода. [...]