Гняв, по-силен от страха
Когато чух новината, онемях. Бях обзета от емоции – облекчение и мъка. Изглеждаше твърде хубаво, за да е истина. Изтичах на улицата, крещях от радост, прегръщах хората и виках: „Диктаторът в моята страна е мъртъв! Свобода за Иран!“. Америка три пъти ми е спасявала живота, защитавала ме е от убийци. Затова виках: „Обичам Америка!“. Не беше в политически смисъл, беше благодарност към страната, непозволила на моето правителство да ме убие. Ние, иранците, се чувстваме така, сякаш дробовете ни се изпълват отново с чист въздух. [...]