Култура / Брой 9 (2972), Ноември 2020 / Книги

Отказ от познатото

23.11
2020

Надежда Радулова е авторка на осем книги с поезия. За „Алби“ (2000 г.) получава Националната награда Иван Николов. През 2015 г. получава и Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ за „Когато заспят“. Книгата „Малкият свят, големият свят“ демонстрира отново фината чувствителност на поетесата, дълбаенето във въпроси, свързани с човешкото присъствие в света, въпросите за паметта и детството, за майчинството и за трагичната нетъждественост на човека със себе си. [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Буреносно писане

23.11
2020

Какво е микроскрипт? Текст, написан в микроскопичен размер върху подръчни материали – пощенски пликове, подложки за бира, визитни картички. Тези едномилиметрови букви дълго време са се смятали за плод на бръщолевенето на луд. Техният автор Роберт Валзер все пак прекарва последните години от живота си в санаториум за душевно болни. Оказва се обаче години по-късно, че това са текстове, написани с неповторимия почерк на този „майстор на най-прелестната, най-грациозна проза на своето време“ по думите на Роберт Музил. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...

Фар на надеждата

23.11
2020

Тазгодишното издание на най-стария панаир на книгата в света – Франкфуртския, се проведе в необикновените условия на пандемия. От 14 до 18 октомври посетителите – издатели, литературни агенти, писатели, илюстратори, преводачи, имаха възможност да посетят панаира дигитално. Малкото на брой присъствени събития се състояха при най-строги хигиенни условия. Тази година почетен гост на панаира във Франкфурт беше Канада. Индийският икономист и философ Амартя Сен получи престижната Награда за мир. [...]

От Марта Монева 0 коментара Прочети повече...

Pape Eco aleppe

23.11
2020

Умберто Еко е пестелив относно заглавието на последната си книга (2016 г.) „Pape Satàn aleppe. Хроники на едно течно общество“. Посочва само, че: „Очевидно е цитат от Данте“ („Ад“, VII, 1). И допълва: „въпреки че мнозина тълкуватели се опитаха да открият смисъла на този стих, повечето от тях твърдят, че той няма точно определено значение“. Тълкуванията на стиха са наистина много: от чисто италиански през влияния халдейски, древноеврейски, арабски, даже френски. [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

Копнежът по високото

23.11
2020

Дванайсет горски стражари със зелени шапки, в които е затъкнато перце – това са героите на Дино Будзати в неговата първа книга „Барнабо от планината“. Мълчаливи мъже, които разпознават всеки камък по пътя си, знаят очертанията на скалните зъбери и контурите на долините, познават песента на птиците, усещат кога идва лошо време, умеят да стрелят точно и понякога бързат да слязат долу – при хората. В повечето случаи обаче тези мъже са в планината и гледат към високото, към стръмните пътеки, където ги тегли нещо необяснимо. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...

„Нека по-обичащият бъда аз“

22.11
2020

Когато четем Одън, дори по-късните му стихове, сякаш винаги долавяме песента на влюбения, който пее под арката на моста, че край няма любовта, че тя ще трае, додето Африка с Китай се събере... Сиреч вечно. Тази песен той дочува, докато се разхожда една вечер по Бристол Стрийт сред пъстрите тълпи по тротоара. И макар че тя е последвана от мрачния звънтеж на градските часовници, възвестяващи всемогъществото на Времето, което надзирава всичко изпод сенките и отмъква каквото си поиска, поетът вярва, че животът е винаги благослов. [...]

От Димитрина Чернева 0 коментара Прочети повече...