Богът на Достоевски

Наскоро надписах книгата си „Богът на Достоевски“ на един читател, който ми каза: „Той поне е вярвал в Бога!“. Следващата читателка, приближила се към мен обаче, ми каза: „Смут е царял у него: никога не е успял да повярва в Бога“. Звучи като анекдот, а казва всичко: Бог е гръбнакът на неговите романи, Той приема различни лица, неуловим, но вездесъщ. Още от детството си писателят усеща зова на трансценденцията. В същото време се измъчва от проблема за злото, а заедно с него и от свободната воля, онзи съмнителен дар... [...]

Деликатна и мъдра книга

„За какво се разказва в тази книга?“ – пита някой. „За дървета“ – отговарям. Деликатна и мъдра е „Дървесна история“ на Ричард Пауърс. Не книга, а спомен, любовно писмо, предупреждение, жив организъм. Историята се усуква около дузина герои, но коренът ѝ е за дърветата около тях – древни, великолепни колоси, поместили мъдростта на света под кората си. И за страха, че ги губим. Романът започва с Никълъс Хойл, който продължава семейната традиция да снима вековния кестен до къщата им. [...]

Панорама на руското общество

Името на Людмила Петрушевска е познато на българските читатели, на любителите на театъра, на изследователите на руската литература от края на ХХ и началото на ХХI век. Първият ѝ разказ е отпечатан през 1972 г., а първата ѝ пиеса е поставена през 1973 г. Творческата биография на Петрушевска включва стихове, разкази и повести, пиеси, приказки за деца и възрастни, романи, както и преводи от полски. Дълги години творчеството ѝ е забранено. Едва в началото на 90-те години произведенията ѝ отново се публикуват. [...]

Лабиринтите на Кастрофорте

„Отговорът, който дава Испания на „Сто години самота“. Върхът на испанския магически реализъм“. С тези изречения издателство „Гутенберг“ иска да привлече читатели на романа на Гонсало Торенте Балестер (1910–1999) „Сага/фуга на Х.Б.“. Но ако би ги прочел, Торенте Балестер не би се зарадвал: дразнел се е от приравняванията с латиноамериканския литературен метод. Подчертавал е в тази връзка, че ако нещо е повлияло на писането му, това бил галисийският устен разказ от 20-те години на миналия век. [...]

Режисьорът като (главно) действащо лице

Днес изглежда саморазбиращо се театралното представление да се създава от режисьор. Но на фона на повече от две хиляди години история на театъра фигурата на режисьора има едва около 150-годишна биография. Нейното бурно развитие представя най-новата книга на проф. Камелия Николова „Режисьорите в европейския театър“. През творчески портрети на най-значимите режисьори тя разказва достъпно и аналитично историята на режисьорската фигура и нейните трансформации в големите театрални култури... [...]

Дъхът на Възкресението

За Оливие Клеман вярата блика и се съхранява в сърцето на Църквата, в което живее човечността на Христос, а не в храма, нито в каноните или в издигнатите помежду ни предразсъдъци. Тази човечност, едновременно разпната, но и възславена, става за нас източник на Живота. В малката си книжка „Христос въкръсна“ той препрочита годишния празничен цикъл – от Рождеството, или мига на зимното равноденствие, до Възкресението, съвпадащо с пролетта и символично ситуиращо мига, в който животът възтържествува. [...]