Богът на Достоевски
Наскоро надписах книгата си „Богът на Достоевски“ на един читател, който ми каза: „Той поне е вярвал в Бога!“. Следващата читателка, приближила се към мен обаче, ми каза: „Смут е царял у него: никога не е успял да повярва в Бога“. Звучи като анекдот, а казва всичко: Бог е гръбнакът на неговите романи, Той приема различни лица, неуловим, но вездесъщ. Още от детството си писателят усеща зова на трансценденцията. В същото време се измъчва от проблема за злото, а заедно с него и от свободната воля, онзи съмнителен дар... [...]