В кръчмата на Хашек

Програмата за стогодишнината от смъртта на Хашек изглеждаше така: първо в малкия му дом в Липнице се срещат неговите почитатели. Както и неговите потомци, които живеят тук. После събралото се множество потегля към гроба му в подножието на замъка. Тук се пее, пие и се чете. И се плаче. Смехът обаче е много повече. Ярослав Хашек е познат и ценен преди всичко като хуморист, ала последните му дни в Липнице не са весели. Той вече не може да стигне до любимата си гостилница „При чешката корона“, макар че тя е на няколко крачки. [...]

Неподражаемият Бернхард

Четирите кратки разказа на Томас Бернхард, които издателство „Критика и хуманизъм“ е поместило в „Умираштият Гьоте“, не са публикувани приживе на автора, но по негова воля са събрани в един том. Действително тези четири текста добре илюстрират темите и интересите на Бернхард: от философските му търсения до омразата към буржоазното австрийско общество и еснафската му коравосърдечност, с която е пропито творчеството му: „Крушенецът“, „Сеч. Една възбуда“, автобиографичната му книга „Причината. Един намек“ и др. [...]

Роман-молитва

Пред Юрий Дачев в предаването „Рецепта за култура“ по БНТ 2 Емилия Дворянова казва за новия си роман „Свидетели на небеса“, че е роман за вярата. „Лее се, както се лее животът“, продължава признанията си тя, за да ни причасти към цялата своя отдаденост, с която е подходила към историята в него. А историята е необикновена, почти чудодейна: за Галина Везенкова, монахиня Касиния, чийто живот обаче не е показан в светата обител, а преди встъпването в нея. Един път към вярата, към най-сърдечните ѝ кътчета… [...]

Книга на тревогите

Синтезът между човека и биомашините; липсата на бъдеще и в същото време предсказуемостта на това бъдеще, което все пак следва логични алгоритми и затова е познаваемо; паметта като абсолютна ценност; изчезването на човешкото и парадоксалността на живота – това са малка част от темите в най-новия роман на Георги Тенев „Атлантически експрес“. Тази антиутопия ни пренася в много фантастични светове, които обаче позволяват още повече прочити, особено през актуалните тревоги на днешния ден. [...]

Познанието и езикът

За любителите на научната фантастика името на американския автор от китайски произход Тед Чанг съвсем не е непознато. Напротив – творчеството му е сред най-обсъжданите. Сега чрез сборника му с разкази, публикувани за първи път на български, срещата с него става възможна и за по-широката аудитория. Тя е, бих казала, откривателска среща. Защото определения като „гений на научната фантастика“ макар и понякога да ни звучат твърде категорично, могат да бъдат оправдани, когато прочетем и последната страница на тази книга. [...]

Влюбен в езика

Ако приживе Хаман е известен на мнозина, след смъртта му все по-малко хора посягат към неговите съчинения. Онези, които продължават да се взират в текстовете му, са най-често философите, големи философи като Хердер, Шелинг, Хегел, Киркегор, Дилтай, Хайдегер, Витгенщайн... Така Хаман се превръща във философ за философите. Но макар далеч по-непознат от своя именит съвременник Кант, той също извършва „коперникански преврат“ – във философията на езика. Темата за езика е най-важната тема в мисловния му свят. [...]