Кан 2021 – рисковете на надеждата

На пръв поглед 74-тият международен кинофестивал в Кан (6–17 юли) се проведе спокойно и дори уверено, но зад обичайната фасада прозираха нелеки рискове, поети в една крайно сложна ситуация, която няма как да бъде забравена лесно. Най-напред – самият изглед на „Кроазет“. Не че в предишни години тълпата се е придвижвала лесно по прочутия булевард, но този път той беше наистина залостен. Стотиците метални прегради и пъплещите между тях хора го бяха превърнали в нещо средно между улица и строеж. [...]

Черната комедия като жанр. Разговор с Лъчезар Аврамов

„Снимка с Юки“ не беше плод на дългогодишни търсения, дълбока лична изповед или методично навлизане в конкретна проблематика. Просто историята, написана от Мирослав Пенков, ме развълнува, написахме сценарий, след което Господ беше добър и ни се случи да заснемем филм. Посока със сигурност не е имало, а мисля си и конкретен жанр, макар определението „екзистенциална драма“ доста да ми допада. Всъщност за жанр в традиционния за киното на ХХ в. смисъл в последните години е почти невъзможно да се говори. [...]

С най-добри намерения

Създаването на Националния филмов център се явява резултат от общото желание на филмовите професионалисти и държавата да конструират живота на киното в България по западноевропейски образец и да го възродят след неговия крах след 1989 г. Ще припомня, че преди това родното седмо изкуство беше изцяло държавно. До 1989 г. то се ръководи от Творческо-стопанското обединение (ТСО) „Българска кинематография“, пример за пълeн монополизъм в сфера, която едновременно е изкуство, но и културна индустрия. [...]

Духът на моя баща е тук

Той беше сериозен, но не и мрачен. Житейският му път започва в бедност, в детството си много е страдал, после става известен и има успехи в Америка, преди да започнат да го критикуват заради възгледите му и връзките с млади жени. Тогава среща моята майка, тя е била на 17, той на 53, една година по-късно сключват брак. Тя беше любовта на живота му, до края двамата се държаха за ръце. Той беше направил своето състояние и ценеше постигнатото, вместо непрекъснато да иска да спечели още. [...]