Култура / Брой 7 (2960), Септември 2019

Фрагменти

Фрагменти
17.09
2019

Върху плочника увяхват цветя, белият прах свети, а ти ми отне слънцето от един прозорец. Аз го видях, когато то се катурна върху твоята стряха. За да се утеша, аз съзерцавах старинната икона в полутъмната стая на леля ми. Кротките очи на Христос стояха затворени и здрачът отдалечаваше постепенно в рамките на един ъгъл неговата скръбна и пронизителна усмивка. Внезапно един малък златен лъч озари клепките, а после ръката, която не забравяше да благославя. И ето – очите ме виждаха. – И страданието, което не бях искал да ти причиня, о, Господи… Но всяко ли мое движение помръдва онези гвоздеи, които те пробождат във времето?... Не отвръщай лицето си от мен. [...]

От Александър Вутимски 0 коментара Прочети повече...

Отвореният кръг на Вутимски. Разговор с Божидар Кунчев

16.09
2019

Споделеното в ранните му творби често е в съзвучие с борческите настроения, характерни и за написаното тогава от връстниците му в поколението. Но личните му нещастия, смъртта на близките му, болестта, на която е обречен, книгите, които чете, неспирно търсещият му и съмняващ се дух, както и догматичното в лявата идеология, са причина за дистанцирането му от първоначално поетия път. Радой Ралин ми бе разказал за преминаването на Вутимски в „буржоазното“ списание „Златорог“. [...]

От Тони Николов 0 коментара Прочети повече...

Криза или упадък?

16.09
2019

Няма криза във време на нихилизъм. Има вечно започване на упадъка. Вечно завръщане на подобието. Упадък в растежа? Да, разбира се! Нали растежът – този растеж, за който неспирно призоваваме в желанието си да излезем от кризата, – е в крайна сметка растеж на нищото. Искаме да има растеж на всяка цена, както и да е. Като се превърне това „както и да е“ в какво? Ценността няма мирис и може да се състои от каквото и да е. Икономическият растеж оправдава всичко. Ето дефиницията на нихилизма. Ето дефиницията на упадъка. [...]

От Жан-Люк Марион 0 коментара Прочети повече...

Войните за миналото. Разговор с Мария Степанова

15.09
2019

Мисля, че сме в самото начало на предстоящи войни за миналото, които вероятно ще бъдат граждански войни, защото много силно разделят хората от една и съща нация по отношение на това как те се отнасят към миналото. Това е много тъжна история, защото всички велики идеи рано или късно се превръщат в своята противоположност. Създаде се ценностна йерархия, където миналото се оказа по-ценно, отколкото настоящето или бъдещето. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...

Стихове за помирение

15.09
2019

На 5 октомври 1991 г. в дома си е убит поетът Милан Милишич. Снарядът е дошъл откъм морето, наслуки. В близост до къщата на поета няма военни обекти, ако не броим за военен обект целия Дубровник. Този, който е стрелял, не ще узнае нивга, че е убил човек, а е твърде вероятно и никога да не е чувал за Милан, никога да не е докосвал и с поглед името му по културните страници на вестниците или под негова снимка върху задната корица на книга на витрината на някоя предвоенна белградска, новосадска или подгоришка книжарница. [...]

От Миленко Йергович 0 коментара Прочети повече...

Схолии върху борбата с времето

15.09
2019

Сигурно е важно, че книгата за разкаянията и утешенията на Цочо Бояджиев започва с три празни страници. Една бяла и две сиви. Не знам тайната на този символ. Може да е намек за дългото безмълвие, което според мъдреца от Самос трябва да предшества всяко философстване. А може би това са белите и сивите пътища, по които шества Парменидовата колесница. Или е апейронът, който никой стих не може да обхване, защото е по-стар от стихиите. [...]

От Николай Петков 0 коментара Прочети повече...