Точно око

Точно око

„Познавачеството“ (буквален превод на възприетия в специализираните среди англо-френски хибрид connoisseurship) заема специфично място в системата на изкуствоведските методологии. То се разполага на граничната бразда между науката и практическия опит и освен задълбочени (основно на ниво визуален емпиричен анализ) познания в областта на изобразителните изкуства изисква наличие на особен род интуиция, на „точно око“ по подобие на абсолютния слух в музиката. С една дума, предполага едва ли не вродено чувство за автентичност на пластическия почерк, усет за качество и отлична зрителна памет. При все това познавачеството е невъзможно без определена специализация на познанията, които не са свързани непременно с професионалното обучение на изкуствоведа. Познавачът може да не бъде и най-често не е историк на изкуството с висше университетско образование. Като правило той е колекционер, галерист, уредник в музей, експерт, участващ в търгове на произведения и на предмети на изкуството. [...]

„Бегуни“ на Олга Токарчук – живот някъде другаде

„Бегуни“ на Олга Токарчук е не просто жанрово и тематично мощен полифоничен роман, тя е книга, която обосновава движението, пътуването като най-честната възможност за човешко съществуване. „Бегуни“ може да бъде прочетен като роман от бележки, есета, кратки наблюдения, истории за съвременния човек – който би могъл да е писател, обикновен любител на пътешествията или пък пътуващ с мисия. Човек на движението, флуиден, наясно със себе си единствено и само в пътуванията. [...]

Преход и посткомунизъм. Разговор с Веселин Методиев

Освен наивитета от 90-те години имаше и едно свръхочакване. Помня това свръхочакване в самия себе си след огромния митинг на Орлов мост. Това наличие на хора, този оптимизъм породи огромни очаквания. Нереални очаквания. Спецификата на големите очаквания е, че нещо трябва да бъде извършено от някой друг. Имаше очакване, че „ще стане като в Европа“. „Ще стане“ обаче не предполага усилие от страна на човека, който го произнася. „Ще стане“ някъде, някой ще го направи. Това е илюзия. [...]

Застрашеният Борхес

Като личен бележник е новото издание с избрана проза и стихове на Хорхе Луис Борхес. Обсебеният от книгите аржентински писател тук звучи уморено, покрай текстовете се чува въздишка, „горчиво-тъжна равносметка“, че всичко от живота му го насочва към цитат или книга. Борхес сам признава в едно късно интервю, че води самотен живот. Слепият мечтател насочва лодката си към последния залив без спътник, заслушан както винаги в гласовете на мъртвите. [...]

Експресионизмът и инфлацията

Никога едно изкуство не е бивало тъй тясно свързано с живота, както експресионизмът в Германия след войната. Годините 1920–1923 бележат шеметното темпо на инфлацията, сякаш иронично съчетана с експресионизма в един символ на безконечно обезценяване. Окото на публиката трябваше да свиква тъй бързо с фантастичните цифри на милиардите и милионите, както и с най-безсмислените форми на новото изкуство; а резултатът беше един: разрушаване из основи на всички ориентири, предразсъдъци, мирогледи. [...]

Страстта на щастието

Аз е магична дума. От мига, в който започвам да пиша, казвам много повече неща, отколкото бих искал да кажа. И това е интересното. Минавам границите на дискретността, понякога стигам до същественото. Вярвам, че това е… освобождение. Воденето на дневник е влизане в обсега на света. В един дневник попада всичко. Истината не чака, за да се изрази. Аз е дума с голяма сила. Когато кажа аз, всичко заговаря. [...]