Травмата „Ньой“. Разговор с Николай Поппетров и Стефан Дечев

Травмата „Ньой“. Разговор с Николай Поппетров и Стефан Дечев

Първата световна война показва, че лозунгът за национално обединение не е единственото, което движи България. Настроения за война има по-скоро сред градското население, което е по-националистически ориентирано в резултат на водената от десетилетия пропаганда. Включването ни в съюз с Централните сили води до активирането на претенции и националистически мечти, които само са припламвали в миналото, а сега стават част от една съвсем реална програма. Тук не става дума само за Южна Добруджа или дори за Македония, където през 1915 г., за разлика от 1941 г., българската армия е посрещната като своя. Тук има идея за разширяване в посока на Поморавието, има претенции за изграждане едва ли не на регионална империя, за обща българо-унгарска граница, за превръщането на Албания в български протекторат. Тъй че става въпрос за мегаломански амбиции, които краят на Първата световна война ще стопи напълно. [...]

България след Ньой

Написах тази книга, резултат на щателни проучвания, със съзнанието, че изпълнявам един дълг. Несправедливостите, възникнали в резултат на Ньойския договор, от които България пострада, в много голяма степен допринесоха за по-сетнешното ѝ духовно състояние и за извършените атентати; нещо, което до голяма степен извежда на преден план отговорността на нашите дипломати, автори на този договор, както и на нашия парламент, който го ратифицира, а също и на френския народ, който не протестира, защото не беше наясно. [...]

А. Б. Йехошуа: Парализирани сме от паметта

Най-важното в литературата е да се придаде смисъл на нещата. Ето защо лично аз съм против литературата на Пол Остър. За него най-важно е „инцидентът“, нещата да започнат внезапно. И няма обяснения. Как обаче можем да живеем без обяснения? Аз непрекъснато се опитвам да давам обяснения. Например, когато говорим за Холокоста, аз се връщам не само към историческото събитие, а се опитвам да поставя въпроса и другояче – защо евреите са се превърнали във вечните жертви? Защо това се повтаря непрекъснато? [...]

Магрит: птица в яйце

Може да се каже, че Магрит реагира на историята на изкуството като ландшафтен архитект, който е ужасѐн и угнетен от възвишените опити на предшествениците си да фалшифицират природата и да я подчинят на собствените си цели, макар да милеят за всяко хълмче и долчинка, и който поради това избира да наложи максимален ред: нищо друго освен чакъл, оформен жив плет и мушкато върху хоризонтална повърхност, облени от изкуствена светлина. Изкуството на Магрит е изкуство на контрола и изключването... [...]

Наталия Гончарова и авангардът

Първата в Италия ретроспектива на Наталия Гончарова (1881–l962), която по-късно ще може да бъде видяна в Хелзинки, обхваща нейното многолико творчество като художничка, илюстраторка, графичка, авторка на костюми, сценографка, декораторка, стилистка, дори киноактриса и балерина. Експозицията включва 130 произведения от музеи в Италия, Русия, Англия, Финландия. Коя е Наталия Гончарова? За да запълнят празнотите в нейната биография, кураторите разказват живота ѝ в снимки и изображения. [...]

Литературата е за свободните. Разговор с Яна Букова

„Поетично“ време не мога да се сетя да е съществувало някога. Да не говорим, че няма по-голям враг на поезията от т.нар. „поетичност“, каквото и да се съдържа в това название. На социалните сътресения реагират – злободневно и журналистически – обикновено пишещите лоша поезия. Поезията с качество винаги съдържа кризите в себе си, за нея не съществуват „спокойни периоди“ в историята. Мисли и напипва напреженията още преди да бъдат усетени, предвижда симптомите на сривовете още преди най-малката податка. [...]