Запустялата къща

Запустялата къща

Неведнъж бях минавал по алеята, когато един ден най-неочаквано забелязах сграда, която по чудноват и странен начин се отличаваше от всички останали. Представете си ниска постройка с ширината на четири прозореца, притисната от двете страни от две красиви високи сгради, единственият ѝ етаж над партера съвсем малко надвишава прозорците на приземния етаж в съседните сгради, с рухнал покрив, с прозорци, облепени на места с хартия, със сиви зидове, от което се вижда, че собственикът напълно е занемарил имота си. Представете си какво впечатление прави една такава къща между украсените с вкус луксозни сгради до нея. Спрях се и като се загледах по-внимателно, забелязах, че всички прозорци са с плътни пердета, а пред прозорците на партера бе издигнато нещо като стена, обичайният звънец на портата, намираща се отстрани и служеща същевременно за входна врата, липсваше, а на самата порта нямаше нито брава, нито дръжка. Стигнах до убеждението, че тази къща навярно е напълно необитаема, защото по което и време да минех покрай нея, никога, ама наистина никога не забелязах някаква следа от човешко присъствие. Необитаема къща точно в тази част на града! [...]

Рождество и влъхвите

Нека внимателно се вгледаме в даровете, принесени Му от мъдреците. Без съмнение пастирите, дошли да се поклонят пред яслата, са носели полезни продукти – мляко, плодове, дрешки. Подаръците на мъдреците обаче са от сферата на чистия лукс. Те контрастират с нищия живот, вдъхновен от отшелниците в пустинята. Бедността, която е християнска добродетел, не е мизерия, тъкмо обратното. Можеш нищо да не притежаваш и пак да живееш в блясък. [...]

Политическа Хофманиада. Разговор с Теди Москов

Представлението, което много отдавна направих по „Малкият Цахес“, бе само вдъхновено от приказката, и то не от цялата. Взех част от нея – линията за урода, когото всички възприемат като красавец и всяка гнусотия, която извършва, се обявява за нещо възвишено. Та това си беше нашият комунизъм! Що да не направя клоунада за него? Уж е приказка, може и „да мине“. За 1988 г. беше силно политическо представление (макар и в Смолян). [...]

Имитация на кошмар

Бях стигнала до един много отдалечен и напълно непознат квартал на града в търсене на една определена бакалница, за която бях чула на една опашка да се разказват чудеса. Бакалницата ми се видя с прашен, дори неприятен вид, но нелишен от очарованието на онези махленски дюкяни, които бях успяла да хвана в началото на детството си и в които се продаваха редом бонбони за смучене и наливно олио, пражка шунка и фитили за газена лампа, картофена захар и мухоловки... [...]

Хофман и 1989 г.

Описанието на един преломен момент, какъвто е 1989 г., винаги е пристрастно. Ала така се пише историята: фактите, обвивката на събитията, обяснимо са потопени в летливи спомени, емоции и лични свидетелства. Няма как да овладеем изцяло историческата истина, но трябва да я търсим, настоява в своята „Кратка история на двайсети век“ Джон Лукач. С ясното съзнание, че отвъд хребетите на „колосалните събития“ действителността винаги е оцветена от различни възможности... [...]

Неизвестният Набоков

Владимир Набоков пише стихотворната приказка „Слънчев сън“ през февруари 1923 г., след болезненото разтрогване на годежа му със Светлана Зиверт. Това събитие е в основата на поемата: красивата Нимфана напуска съпруга си, шахматиста Ивен, заради земните удоволствия и грижи. Текстът, открит в албума на Елена Ивановна Набокова, майката на писателя, е преписан от нейната ръка наред със стихове на различни поети и изрезки от тогавашни вестници и списания. [...]