Звуци, революция, институция

Звуци, революция, институция

След 1974 г. в БНР са изградени националните програми – „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. Пак в тези години се раждат и персонифицираните предавания – „Преди всички“, „Добър ден“, „12 плюс 3“, „Неделя 150“, авторските и редакционните хумористични предавания на Главна редакция „Хумор, сатира и забава“. Радиотеатърът заема своето подобаващото място в радиопрограмата. След демократичните промени през 1989 г., „Радиото“ престава да е Радиото, защото се появяват много частни радиостанции. Въпреки това статистиката и социологическите проучвания показват, че като медия БНР се ползва с най-високо доверие и днес. Ролята на програма „Хоризонт“ е извънредно нараснала – предвид интензитета на политическия живот в страната и честите избори. Стават и няколко скандала – покрай изборите на директори на радиото или във връзка със стачните прояви на радиоработниците, неодобряващи политическата конюнктура в страната. Символ на радиопротестите стана Let It Be на „Бийтълс“ и слушателите го чуваха нееднократно. [...]

Трябва да се върнем на земята

Въпросът, който стои пред нас днес, е за обитаемостта на Земята и за заплахата, която тегне над нея. В предишната си книга „Къде да се приземим?“ изследвах спонтанния отговор на модерността пред лицето на тази заплаха: ускорението, прибягването до техниката, разрастването на човешкото, поради което някои дори търсят друга планета. Накратко, искаме да избягаме вън от света. Нещо, което аз наричам „политика на над-земието“. Изолирането ни принуждава да се върнем на Земята и да променим начина си на мислене. [...]

Човек търси трагедията. Разговор с Жорди Галсеран

Хората на изкуството изпитваме нужда да говорим дивотии, само и само да изглежда, че се занимаваме с нещо епично. Писането е труд, професия. Нищо повече. И нищо по-специално от работата на обущаря или на програмиста. Нито си Бог, нито си в опасност, нито създанията ти притежават собствен живот. Правиш нещо с цялата правдивост, на която си способен, докато се мъчиш да вкараш поне троха оригиналност и да не си убийствено скучен. [...]

Както винаги, много за учене

Българското издание на „Да кажеш почти същото“ от Умберто Еко в превод на Дария Карапеткова („Колибри“) неминуемо се очертава като едно от литературните събития на 2021 г., защото е сред фундаменталните, незаобиколими книги в сферата на превода и липсата ѝ беше сериозна празнина в нашата хуманитаристика. „Опитите“ на Еко отдавна са преведени на много езици, а честотата на цитирането им е сравнима само с тази на вижданията на Джордж Стайнър, Антоан Берман и Валтер Бенямин. [...]

Иван Теофилов на 90

Далчев, за когото писа неведнъж с преклонение и удивително разбиране, го освободи „от установените категории в поезията“. Благодарение на него той разбра, че „изкуството е друга екзистенция, в която всичко съществува в много по-сложен ред и придобива друг облик“. У Иван Теофилов не са едно и две признанията му относно същността на поезията и какво тя бе за него като спасение, като усилието да сътвори „един нов, неуязвим свят на мястото на несигурното ни битие“. [...]

Феноменът „12+3“. Разговор с Георги Папакочев

В съвременния свят има обективни измерители на свободата на медиите. Според авторитетната световна организация „Репортери без граници“ България вече хронично не е в състояние да се отлепи от дъното на 111-о място в света и гордо да се ситуира в Европа. Тя изпреварва единствено страни като Русия, Беларус и Турция, както сочат данните за миналата година. Едва ли доверието към медиите ще се промени и през 2021, ако се съди по нагласите на потребителите, а това са гражданите на държавата на Пеевски, Борисов и Радев. [...]