„Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова

„Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова

Мястото на Георги Раковски е без съмнение сред най-заслужилите представители на българския XIX в. Той е публицист, историк, етнограф, деец на църковно-националното движение и създател на организираното революционно движение. Принадлежи към най-ранните поколения от българската светска интелигeнция, изиграла основополагаща роля за българската култура. Той е наистина връзката между просветителите и революционерите, изиграли ключова роля за осъществяването на тази приемственост, доразвивайки и пропагандирайки идеите на Паисий. За всички тези хора е присъща безгранична самоотверженост и готовност да работят за своя народ, но за Раковски един от първите му биографи – внукът на сестра му Нанка д-р Кръстю Раковски – е използвал и квалификацията „неистовий Раковски“. И наистина понятието „неистовост“ характеризира най-точно усилията на този ярък представител на своето време да намери решение на проблемите, които богатата на трансформации епоха поставя пред лидерите. [...]

Крехката свобода

Национализмът е преди всичко идея за племето. А това е чиста фантазия. Племето не е съществувало по начина, по който националистите ни разказват за него: едно до съвършенство интегрирано общество, в което говорят на един и същи език и вярват в един и същи бог. Според антропологията племето е било свят на терор и насилие. Проповедниците на национализма бленуват във фантазиите си за съвършено общество, идентично с обществото на комунистите. Един свят, чийто общ принцип е наложен на всички. [...]

Умирането на Иисус

Иисус избира смъртта, понеже осъзнава самата смърт в сотериологичен смисъл, като избавление. То се състои в това, че смъртта е мост, който по естествен начин въвежда вървящия по него човек към нов живот; че смъртта е дига, насочваща разпенената вода в предварително избрана посока. Сотериологичната ценност на смъртта се наслагва над естествената динамика, иманентна на умирането на човека. Умирането е видимият знак на невидимото раждане. И едва това допускане ни изяснява защо Иисус предизвиква смъртта. [...]

Преоткриване на нацията

В университетите от трийсет години насам се забелязва тенденция нацията да се табуизира. От ляволибералните позиции, които заемам, аз заставам срещу крайната левица, която смята, че нациите трябва да се премахнат. И се опитвам да бъда чута от нея. Съгласна съм с пледоарията на Ралф Дарендорф от 1994 г. за една „хетерогенна нация“: „Този, който обявява неотклонно смъртта на националната държава, унищожава фундамента на правовата държава и демокрацията“. [...]

Маргарете фон Трота: Няма връщане назад

Първият „истински“ филм, който гледах, беше „Седмият печат“ от Ингмар Бергман, той ме впечатли толкова много, че веднага почувствах желание да мога да правя филми. Ала много по-късно, едва през 1977 г., успях да режисирам първия си филм. Най-напред подходих към това мое желание, като се опитах да се доближа до целта, работейки години наред като актриса. Трябва да се има предвид, че през онези години почти нямаше жени режисьори. На жените им нямаха много-много вяра, че умеят режисьорското майсторство. [...]

Радослав Спасов: Киното днес, киното вчера

Досега нито един български управник на високо ниво не произнася думите „българско кино“. Никой! Навремето в частни разговори по повод продажбата на Киноцентъра сме чували: „Американците не ни разрешават“; след това изразът стана: „Ти какво искаш, да се караме с американците ли“… Абсолютно съм убеден, че това е проблемът, но никой не го поставя открито, никой не попита премиера дали имаме подписан такъв договор. Румънците успяха да си съхранят фондовото финансиране с приходи от пазара, а резултатът е виден. [...]