Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Смятам Булгаков за един от истинските феномени на руската култура, при това свръхтрагичен феномен. Гениален писател и драматург, който, благодарение на нестабилната си психика, острия недоимък в битово отношение, болнавостта и податливостта си към внушения (синдромът на всеобщия страх-парализа), е подложен на нечовешки издевателства от страна на Сталиновия властови апарат и лично от вожда. Нечовешки жестоко и подло е отношението към него, защото той не е заточен, не е разстрелян, не е изселен, а в действителност системно е тормозен, унижаван и държан на ръба на съществуването си поради липса на средства за храна, облекло, лекарства и нормално жилище, което, естествено, формира у него една трайна потиснатост, отчаяност и липса на нормално човешко самочувствие. Върху съзнанието му се действа на принципа на китайската капка. Но разбира се, това пък изостря погледа му към света и той започва да го възприема в рамките на големи и все по-плътни негативни метафори като ад, вакханалия, царство на сатаната, инфернален маскарад, позволява си да направи странни, неочаквани и зашеметяващи асоциации. [...]

Против евтаназията

Привържениците на евтаназията просто си правят гаргара с някои думи. В случая с думата „съчувствие“ измамата е осезаема. А спрямо думата „достойнство“ отношението е направо срамно. Ние сериозно сме се отдалечили от кантианската дефиниция за „достойнството“, постепенно подменяйки моралното същество с физическото същество, подменяйки човешката възможност за действие в съответствие с „категоричния императив“ с далеч по-плоската и по-животинска концепция за „здравословното състояние“. [...]

Под петата. Дневник 1923–1924 г.

Отдавна не бях се връщал към дневника си – на 21 април заминах от Москва за Киев и останах там до 10 май. В Киев си правих операция (подутина зад лявото ухо). До Кавказ, колкото и да се канех да отида, не стигнах. На 12 май се върнах в Москва. И тук вече започнаха големите събития: в Лозана Конради уби съветския представител Вацлав Вацлавович Воровски, на 12-и в Москва бе инсценирана грандиозна демонстрация. Убийството на Воровски съвпадна с ултиматума на Кързън към Русия… [...]

Деколониализмът и сенилността на интелектуалците

Деколониалните идеологии призовават да се скъса изцяло с прокълнатото минало на Франция, и най-вече на Европа и Запада, свеждайки миналото единствено до расизма, до колониализма и империализма. Така те се присъединяват към активните борци за една контраистория, обсебени от деконструкцията на френския национален роман. Те съзират в универсализма, този на юдео-християнството, но и на Просвещението, единствено израз на евроцентризъм, който на всяка цена се стремят да „деконструират“. [...]

Усещане за машина

Когато при Набоков се казва: Insomnia, your stare is dull and ashen, едва ли може по-добре да се опише безсънието. Тъпият, пепеляв поглед на безсънието. В този стих е събрано много. Дългите години безсъние на автора. И този смайващ езиков преход – безсънието се е втренчило в теб. Компютърът би казал: „Каква глупост, безсънието не се втренчва, то не е човек“. Ала човекът читател веднага разбира образа на сивите мъртви очи, сиви като пепел, мъртви като пожарище. Създаването на метафори оперира съзнателно с нелогичността. [...]

Тайната на личността

Какво представлява човешката личност и къде минават нейните граници? Образ на света ли е тя, или образ на Бога? Пленница на своите природни характеристики, заключена в съществуването си тук-и-сега, или пробив на трансцендентното в преходния свят? Откъде е „дошла“ в човека и защо така подчертано го отличава от всички останали създания? На тези въпроси търси отговорите проф. Калин Янакиев в последната си книга, изследвайки тайната на човешката личност през призмата на нейната онтологична драма. [...]