Боян Знеполски – Протести, популисти, демокрация

Боян Знеполски – Протести, популисти, демокрация

Тръмп и Путин принадлежат към различни политически категории. Между тях безспорно има прилика, но тя не трябва да скрива основното, а именно разликите в политическите системи и в историческия контекст. Тръмп беше президент на една стара демокрация, докато Путин е президент на страна, която като че ли не може да съществува извън модуса на империята. При Тръмп откриваме очевидни популистки черти – прослава на обикновените американци и отхвърляне на политическия истаблишмънт... При Путин ситуацията е съвсем различна – между него и руската история има структурно съучастие. Той иска Русия да бъде отново империя и той да бъде неин президент-император. По принцип популизмът оспорва статуквото, хули елитите, в Русия, напротив, Путин олицетворява политическата система, политическия елит. Властта е напълно централизирана и безконтролна, всички препятствия лесно биват отстранявани. Може би звучи парадоксално, но ако в Русия се появи популизъм, той няма да идва от Путин, а ще бъде насочен срещу него. [...]

Утопии, дистопии и реалност

Утопиите и дистопиите, както черното и бялото, не са хроматични цветове, не съществуват в спектъра на видимия физически свят. Утопиите и дистопиите, като контури, само чертаят границите на нашето очакване за бъдещето – светло или тъмно. Но в реалния живот няма абсолютно черно и бяло, абсолютно добро и зло. Няма абсолюти нито в отделния човешки живот, нито в историята. Или да кажем, че пълното щастие или нещастие в личния живот, както и абсолютните светци и демони на злото в историята са големи изключения. [...]

Гински записки (3)

Транзисторът натрупва информации и звуците на думите замерват дърветата с откликващи еха. Жестоко звучно бдение, в което неволно тялото се скупчва, а слухът остава остър и тъждествен... И изведнъж светът задъхано се втурва в дълбоките пространства на душата ми, копирайки в обезумели фотоси настръхналите си страдания: призраци на разрушени градове, тресавища на резки земетръси, пейзажи на отровени морета, потопи на банални наводнения и... Господи! Нима това стои зад думите, които обхождат зоркостта на тоя двор... [...]

Берлинале: фестивалът на жените

Казано накратко, нещата изглеждат така: от осемнайсет филма в конкурса седем са на режисьорки, от девет награди – шест са за жени. Политическото послание на „Берлинале“ е, че професиите в киното не могат да бъдат делени на мъжки и женски. Това е и първият кинофорум, който премахна наградите за мъжка и женска роля (главна и поддържаща) и остави само едно актьорско отличие, като практическото приложение беше за първи път сега. Дотук добре. Проблемът е, че и двете награди отидоха при жени. [...]

Благословен живот

„4321“ не е автобиографичен роман. Наистина споделям с Фъргюсън едно и също време и места, има определени събития, които действително съм преживял, ала абсолютно нищо съществено. Позицията му да страни от политиката е много по-крайна от моята. Тогава аз бях силно въвлечен във всичко социално и политическо, което се случваше. Симпатиите ми бяха на страната на левите, бях срещу войната във Виетнам и за граждански права. Ала първата ми работа беше да се подготвя за съществуване като писател. [...]

Антони Дончев: Иначе няма да съм аз

Всъщност мълчанието е много важна част от каквото и да било общуване. С албума „3uP“ ние се опитваме да общуваме, предоставяйки тези записи. В музиката е важно да намериш точния момент кога да спреш, кога да пропуснеш нещо. И в този смисъл аз май прекалено дълго мълчах, защото всъщност това е моят втори солов албум, излиза 21 години след първия. Май бе редно да наруша мълчанието. Искам да направя едно уточнение обаче, две от пиесите в албума са на Росен Захариев, „Мълчание“ е едната от тях. [...]