Травматичната агресивност на Русия

Травматичната агресивност на Русия

Нека си дадем сметка за триумфалистката идеология, която е дълбоко загнездена в тази страна от поне сто и петдесет-двеста години. Нека си дадем сметка, че сред този народ за седемдесет години (от 1917 г. до 1989 г.) бе извършено най-мащабното братоубийство, което е извършвано някога в историята, и при все това огромната част от руснаците не го зрат като грях, а като… „велико изпитание“. Тази идеология по правило стилизира Русия като множество от Авеловци, но не и като множество от Каиновци. Стилизира я като народ, който винаги е „в дълбочината си“ здрав и безобразията в него винаги са дело на „други“ – непринадлежащи на този „в дълбочината си“ здрав народ. Руснакът е Авел – Каин е „рожба на западния универсализъм и расизъм“, който „роди и болшевизма и расизма“. Ето защо разкаянието е дълг на „западните“, а към руския „народ мъченик“ трябва да се изпитва задължително и само потресенено удивление. [...]

За словесните и истинските бомби. Разговор с Алла Георгиева

Информационната война днес формира мисленето на руснаците за Украйна. Те са убедени, че войната е една операция, коригираща „лошите украинци“, които са наречени „нацисти“. Няма никакво основание да се наричат така хората, които се бореха да махнат корумпираното управление, за своята свобода, демокрация – нещо непознато на руснаците, които от години живеят в диктатурата на Путин. Те не знаят какво означава да имаш свободен печат, право на собствено мнение, да рисуваш карикатури на политици. [...]

Светът се събужда. Разговор със Сергей Лозница

Следващата стъпка е десъветизацията на Русия. Трябва да се проведе процес, подобен на този, който се случи в Германия след края на Втората световна война, когато обществото беше денацифицирано. Трябва да се осъзнае, че съветската идеология и съветската система са живи и здрави и че Путин и неговият режим са преки наследници на Сталин. Години наред Западът пренебрегваше престъпленията на „нова Русия“ и предпочиташе да прави бизнес с нея. Сега е дошло времето да се изправим срещу злото и да го победим. [...]

Голямото завръщане на Христо Берберов

Става дума не просто за завръщането на едно име в историята на българското изкуство, което, разбира се, само по себе си е достойно за уважение и похвала начинание. Това е акт, въвеждащ цяла една многоаспектна проблематика, която обогатява и частично променя представите ни за развитието на нашето изкуство през първата половина на XX век. Преди всичко бих подчертала работата по това издание на екипа, ръководен от д-р Анжела Данева, продължила повече от две години... [...]

Богът на Достоевски

Наскоро надписах книгата си „Богът на Достоевски“ на един читател, който ми каза: „Той поне е вярвал в Бога!“. Следващата читателка, приближила се към мен обаче, ми каза: „Смут е царял у него: никога не е успял да повярва в Бога“. Звучи като анекдот, а казва всичко: Бог е гръбнакът на неговите романи, Той приема различни лица, неуловим, но вездесъщ. Още от детството си писателят усеща зова на трансценденцията. В същото време се измъчва от проблема за злото, а заедно с него и от свободната воля, онзи съмнителен дар... [...]

Войната на Путин срещу мен и теб

Битката при Термопилите днес ни се струва красив разказ, но той е бил истински и се е повтарял в хода на историята, когато е ставало ясно, че бруталната сила на огромни войски може да бъде унищожена от човешката воля за свобода. Днес, след обсадата на Киев, виждаме през призмата на историята как неколцина спартански воини устояват срещу безбройната армия от роби. Защото Путиновата империя – която не трябва да се отъждествява с руския народ, който е поробен първи – е империя на робството, налагано с груба сила. [...]