Явлението Радой. Разговор с проф. Божидар Кунчев

Явлението Радой. Разговор с проф. Божидар Кунчев

Ведър, жизнерадостен, с неизменното си чувство за парадоксалното в живота, за тъжното и трагичното. Не искаше богатства, смяташе, че те развращават човека. Беше обратното на това, което осъждаше със своята сатира. Имаше силна памет. Помнеше какво ли не: имена на хора, случилото се с някой човек преди много години, написаното в стар вестник. Водеше много скромно съществуване. Отказваше привилегиите и наградите. Дори отказа като награда една лека кола. Винаги държеше той да почерпи, дори и когато бе започнал да разполага само с неголямата си пенсия. Не завиждаше, радваше се, както никой друг, на чуждия успех. Колко безкористни усилия бе положил, за да наложи името на някой млад автор. [...]

Споделени мисли

В такова време живеем, че човек може всеки миг да се поучава, да научи нещо и същевременно да се разочарова. И може всеки миг да вземе нова позиция. Веднъж закованата позиция и завинаги определеният курс са вече стягащи неща. Виждаш как много хора, които през тези години будеха нашето възхищение, изведнъж се оказаха дребни хитреци, които мислят само за своите работи. Виждаме на колко божества сме плащали данък. В края на краищата нюансът ни кара да бъдем по-милостиви и към човешкото въображение. [...]

Защото сме такива. Разговор с Иглика Трифонова

Има един термин в международното право и Трибуналът оперира с него, нарича се „по законите и традициите на войната“. Той се дооформя в Първата световна война, между мъжете, които я водят, има правила, нещо като воинско кавалерство; една война може да започне само ако я обявиш официално; цивилните не могат да бъдат нападани; коридори за цивилни трябва да се осигуряват… Във войната на Путин се нарушава всичко, до което човечеството е стигнало, до някакво хуманно споразумение. И това е чудовищно! [...]

Дръж се, жизненико проклети!

Разбира се, никога нещо не е произлязло от нищо. Иван Добчев има корените си в род на овчари, по род е предопределен да е пастир. И става, но не на овце в собствения смисъл на думата. Изравяйки спомени от най-ранно детство, той слага акцент върху вмененото му „прихващащо присъствие“. Бивал е „делегиран“ в близки семейства като кадем, че да зачеват първите си деца. „Отрано естеството ми е дало знаци, че имам в природата си дара да подбуждам у другите да подхващат нещо живо, а това си е режисьорска дарба“. [...]

Втората студена война

Две неща ме безпокоят. Първо, западното обществено мнение страда от дефицит на внимание. Един ден то се вълнува от положението на сирийските бежанци, а на другия ден се противопоставя на имиграцията, гласувайки за популистките партии. Колко ще трае вълната на симпатия към милионите украински бежанци? Безпокоя се да не би ентусиазмът към Украйна да се окаже временен. Другото ми безпокойство е, че Европа продължава да бъде зависима от руските горива, подхранвайки по този начин руската войнственост. [...]

Защо Путин разигра ядрената карта?

Знаете ли защо досега не е имало ядрен конфликт? Защото това е единственият вид война, в която онзи, който използва това оръжие, е сигурен, че ще изгуби живота си и ще избие близките си, децата си и внуците си, които обича. В другите видове война онези, които първи започват, изпращат семействата си на сигурно място. А тук това е невъзможно, защото всяка руска ядрена инициатива неминуемо ще повлече американския отговор. Ядрената война е единствената форма на война, в която агресорът е 100% уязвим. [...]