Страшимиров като политически писател – разговор с проф. Михаил Неделчев

Страшимиров като политически писател – разговор с проф. Михаил Неделчев

Описанията на Антон Страшимиров не са систематични, а някои от изводите му, дори да впечатляват с изказа си, са все пак произволни. Той по великолепен начин, и то в поредица от очерци, описва крайбрежните ни градове. Това също е негова голяма тема. Описва начина, по който се съотнасят тези антични гръцки колонии с населението, което после е придошло и се е смесило с тях. Идеята за това тръгва от неговия роден град Варна. Страшимиров описва българския свят като много богат свят. Да, вярно е, че използва редица „едносложни определения“ за българина, но тези му обобщения са толкова едри, че щом се вгледаме в другите му текстове, виждаме, че когато е „на терен“, когато е в емпирията, той анализира българската общност като безкрайно разнообразна. И за мен това е най-интересният център в неговите народоописания – фактологични и документални. В текстовете му особено впечатляващо е разнообразието от светове. Той сякаш потвърждава теорията, че България не е никак малка, а е голяма страна, тъй като релефът ѝ е силно нагънат. И ако се разгърне, тогава през тези долини и котловини пред нас ще се ширне една съвършено различна картина... [...]

Нашият свят

Нямам съмнение, че в това начало на ХХI в. интелектуалците са отговорни за едно зло, което те са изобретили и чиито последствия са плашещи и непредвидими. Имам предвид политическата коректност, която освен крайната левица, която утвърждава, крие под провлечения си из праха на близкото минало шлейф аберации като транссексуалността, презрението по отношение на стойностите, съдържащо се в положителната дискриминация, лудостта да се пренаписва историята и особено ерозирането на свободата... [...]

Пропаганда и страх. Разговор със Светослав Овчаров

Историята, уви, се пише от победителите. След влизането на Червената армия в България тя пише историята ни. Ние в продължение на много десетилетия я преписваме. Доколкото „победителят“ е полуграмотен, то и онова, което ни се предлага като „историческа канава“ за препис, е пълно с „правописни грешки“ и откровено отсъствие на съгласуване по род и число. Това не е история, а пропаганда. Пропагандата, съчетана със страх, е родила историческите клишета, които възпитават поколения българи. [...]

Да изчистим праха от мечтите

След апокалиптичното послание „Да живееш в интересни времена“ на Ралф Ругоф, куратор на предишното биенале във Венеция през 2019 г., след което последваха няколко катастрофи едновременно, три години по-късно това най-важно в света художествено събитие се завърна отново. Темата този път е много по-мека и залага повече на красотата – „Млякото на мечтите“, или както го наричат някои – мляко от мечти. Това е оптимистична изложба, която празнува изкуството и способността му да създава алтернативи и нови условия на съществуване. [...]

Харковски дневник

Пиша, защото истината за тази война трябва да се съхрани. Разбира се, не мога да кажа, че зная истината. Единственото, което зная, е моята субективна истина, това, което виждам, чувствам и мисля в даден момент. Ден или два след като нещо важно или страховито се случи, много детайли започват да се изплъзват на паметта и се забравят, ако не бъдат записани. Мисля, че детайлите в тази война са исторически значими, защото това е най-безсмислената война в историята, тя е проекция върху реалността на един извратен дух. [...]

Кан 2022 – диамантеният юбилей

След близо двугодишната санитарна пауза, която принуди фестивала в Кан драматично да се лиши от тежестта и влиянието си върху световното кино, тази година той се завърна на международната сцена и представи своя 75-годишен юбилей. Направи го с блясък, какъвто рядко може да се види другаде, в сложен политически и икономически момент за света. Духът на нетърпението успешно излезе от бутилката и завладя прословутия „червен килим“ с величия, каквито отдавна не се бяха събирали в Кан. [...]