Театър на котурни

Театър на котурни

Някъде Юлия Огнянова споменава, че човечеството е измислило думата състрадание, която изразява съпреживяване на чуждото страдание, но не е измислило дума за споделена радост. Уви! А тя би била точен и лаконичен израз на човек, докоснал се до Юлия Огнянова – светла личност, повлияла на българския театър с делото си, подкрепено от единомишленици и продължено от ученици. Като учител тя провокира студентите си свободно да изразяват себе си, да откриват своя театър чрез собствения си хумор и виждане на света. Учениците ѝ са различни, често неудобни, като камъчето в обувката. Те рискуват, падат и стават, но винаги са отдадени докрай на сцената и сцената ги обича. Юлия Огнянова е поставяла в почти всички софийски театри, както и в различни градове на България. Важна е географията на нейните спектакли, но още по-важен е театралният ѝ речник. Думи в този речник са: свобода, истина, интуиция, доминанта, трансформация, спонтанност, клоунада, импровизация... Последният ѝ спектакъл, „Тапетите на времето“, е по стихове на Константин Павлов. Той определя посоката на театъра на Юлия след Юлия – да се прекрачва на котурни обикновеното и рутинното в търсене на непознатото. [...]

Сценариите за войната в Украйна

Ако украинската стратегия се базира на последователната и постоянна поддръжка на Запада и особено на Америка, която ще продължи по-дълго, отколкото би могла да издържи руската икономика, това е изключително рискова стратегия. Руснаците ще се опитат да проточат тази война. Те знаят, че руската икономика е в състояние да издържи по-дълго от украинската. И също така знаят, че решимостта на Запада е слаба. Да, днес Западът се държи доста по-добре, отколкото се очакваше. Но не беше така преди една година. [...]

Мъжът, който знаеше края на всяка история

Осъзна това още като малко момче. Тогава в киносалоните се ядяха семки, най-вече слънчогледови. Люспите се изплюваха направо на пода, така че зрителите на по-късните прожекции стъпваха върху хрущящ под обувките им килим. Сам или придружен от приятел, той се навърташе около контрольорките, очаквайки моментно отклоняване на вниманието им, за да се промъкне в салона. Обикновено успяваше, защото беше придобил до съвършенство изкуството да остава незабелязан или пък лелките се правеха, че не забелязват... [...]

Любен Зидаров, който разшири времето

В началото на 2023, навлязъл в годината на своята стогодишнина, ни напусна Любен Зидаров. Художник, свързал името си с българското изкуство в продължение на повече от 80 години. С рисунките му за буквари и читанки израснаха поколения първолаци, илюстрациите на приказки и приключенски книги вълнуваха деца от всички възрасти. Върху кориците на стотиците оформени от него книги се разпознаваше безпогрешно следата от виртуозния му жест – свободната рисунка, съжителстваща с авторски шрифт. [...]

Душата на танца. Разговор с Красимира Колдамова

Дълги години Красимира Колдамова танцува в Софийската опера и на други сцени у нас и по света. Спомням си я – изящна, завладяваща. Тя беше блестяща и в големи роли, и в балетни платна в оперните заглавия. Срещам я днес – ефирна, одухотворена, готова да сподели спомени, горда с дългия си сценичен път и със своите ученици. Спомените са много, един въпрос води към няколко отговора, защото са много срещите, партньорите, творците, с които е работила. Тази година е юбилейна за нея... [...]

В кръчмата на Хашек

Програмата за стогодишнината от смъртта на Хашек изглеждаше така: първо в малкия му дом в Липнице се срещат неговите почитатели. Както и неговите потомци, които живеят тук. После събралото се множество потегля към гроба му в подножието на замъка. Тук се пее, пие и се чете. И се плаче. Смехът обаче е много повече. Ярослав Хашек е познат и ценен преди всичко като хуморист, ала последните му дни в Липнице не са весели. Той вече не може да стигне до любимата си гостилница „При чешката корона“, макар че тя е на няколко крачки. [...]