Изсечен от скала поетичен дух

Изсечен от скала поетичен дух

Поетът Константин Павлов, можем ли да си го представим днес като 90-годишен старец? Като един от петимата старци в едноименната му поема? Като един от старците, които се появяват и в стиховете, и в киносценариите му? Изглежда той предчувства своето не-остаряване, невъзможността да понесе немощта на преклонната възраст, след като е понесъл ВСИЧКО. Но все пак роденият под огнения знак на Овена, жив в Словото си и патиниран в представата ни за сила и достойнство поет, могъщият владетел на гротеската, „детето голомеше“, разтерзавано от „Кралимарковската си държава“, днес щеше да е на 90 и щяхме да го честваме, и го честваме, защото той принадлежи на всички български времена в поезията. Константин Павлов още приживе бе едновременно конкретност и символ, своеобразната, болезнена цялост на свободата... Зазидан от Системата в принудително мълчание, със забрани за публикации и работа, той изгради своя уникална словесна система, смайващата му дарба овладя и усъвършенства до неистовост иронията и самоиронията във всичките им регистри, думите му се „шлифоваха“ до стъписваща и оголена, дори озъбена автентичност, достигайки до най-дръзкия и пронизителен фалцет, и неслучайно сътвориха (почти чувствено) безграничността на абсурда. [...]

25 въпроса към Константин Павлов

Какъв искахте да станете, когато бяхте дете? Продавач на репички. Какъв талант бихте искали да притежавате? Повече скромност. От кои три неща във вашия живот не бихте искали да се откажете? От собственото си чистосърдечие, наивност, доверчивост… тавтология. Какви шансове сте пропуснали във вашия живот? Никакъв шанс… пропуснах възможността да бъда друг. Какво представлява за вас най-голямото щастие? Най-голямото щастие е, когато разбера нещо за себе си, което не съм познавал до този момент. [...]

Сергей Лебедев – Русия води война с действителността

Езикът до такава степен е монополизиран, извратен и милитаризиран, че от него останаха само някакви жалки дрипи. Езикът, на който говори днешната руска власт, свидетелства за явен „геноциден уклон“. Това е просто чудовищно. Щом си пуснеш руска телевизия, тутакси разбираш, че става дума за инвазия на неприкритото зло. Някакви хора от екрана открито наричат нашите украински съседи „нацистки изроди“ и обсъждат тяхното унищожение. Това наистина е война, но преди всичко е война с действителността като такава. [...]

Фолкер Шльондорф в кадър

Ретроспективата не означава само носталгия. Тя, разбира се, е и огледало, което се изправя пред вас. Това винаги зависи от публиката. Без публиката няма филм, той е само образ на екрана, едно просто трептене. Единствено когато зрителите го възприемат и реагират на него, тогава се появява емоцията. Някои стари филми вече не предизвикват емоция, а други получават съвсем нова актуалност. Бих дал за пример това, което се случва отново с „Катарина Блум“. Ролята, която тогава е играла пресата, днес изпълняват социалните медии. [...]

Войната и ендемичната корупция. Разговор с Миша Глени

Макар Путин да вложи значими средства в модернизацията на армията, особено след 2010–2012 г., е видно, че армията не е използвала тези средства за своята модернизация. До голяма степен заради корупцията, защото хората на всички позиции са използвали фондовете, отделени от държавата, за своя собствена изгода. Урокът е, че ако корупцията в една страна е ендемична и тя засяга дори хора като военните, тогава трябва да бъдеш много внимателен, когато взимаш решение за започване на военен конфликт. [...]

Молекулата на театъра

Макмилан заявява: „Онова, което най-вече искам да кажа, не е особено кохерентно; става дума за опит да намеря форма за артикулиране на даден мой страх или желание. Пиесите ми имат някакво вътрешно противоречие, което не мога да реша“. Така е и в „Дъх“. Действието се изгражда от диалози на една двойка: жена и мъж обсъждат, проблематизират и варират отношенията си. Тълкуват и движат своя живот такъв, какъвто може и/или трябва да бъде в сегашния свят с неговите норми, условия, формати, девиации. [...]